Читать «Аз съм пилигрим» онлайн - страница 391

Както казах, това не ме изненада - след като се оказа, че ФБР не е в схемата, въоръжени с резултатите от моята работа шефът на полицията в Бодрум и корумпираният съдия се бяха погрижили да притиснат Камерън в ъгъла и след това бяха направили това, което са правили отоманските им предшественици от поколения - подложили са шепа.

Бен пишеше, че нямало какво повече да направи - двете извършителки били напуснали Бодрум, а благодарение на платените от Камерън гаранции всички свидетели също се били пръснали по света. Помислил си, че може би ще успее да поднови разследването в Ню Йорк, но като реалист си давал сметка, че с ограничените ресурси и след като едната убийца официално е вписана сред жертвите в Световния търговски център, няма голяма надежда, ако двете жени не се върнат в Америка. При толкова много пари определено нямаше да им се наложи да се връщат - можеха да пътуват по света до края на дните си.

Седях неподвижно няколко минути и мислех за двете жени и престъпленията им, но дори и тогава не си спомних. Да, забележката на Ингрид, че не съм наясно и с половината от това, което става, изобщо не ми дойде наум.

49.

Второто писмо, адресирано до Джуд Гарет и препратено през Белия дом, беше от Battleboi.

Беше написано по-добре, отколкото бих могъл да си представя, след като познавах едрия симпатяга, и бях сигурен, че се е потил над него часове.

„Бях с белезници и окови на краката - пишеше - в автобус с решетки на прозорците. Движехме се по пистата на Ла Гуардия, за да ни качат на самолета за Голямата къща на юг, в Канзас, когато долетяха два джипа с пуснати сирени и накараха автобуса да спре. Реших, че които и да са типовете вътре, трябва наистина да са голяма работа, щом ги пускат да карат по пистата, но иначе не ме интересуваха. Същата сутрин написах на Рейчъл да не ме чака и мислех как ли ще се справям петнайсет години в Левънуърт“.

Пишеше, че двамата надзиратели на автобуса - които му се присмивали заради ексцентричния му вид и телесната му маса - слезли от автобуса и отишли при мъжете с костюми, които слезли от джиповете.

Старшият, който се оказал високопоставен служител от департамента на правосъдието, се легитимирал и започнал да дава заповеди. Двамата надзиратели незабавно се върнали в автобуса и минали между затворниците. Отключили веригата, която държала моя човек за седалката, и го повели към вратата. Той ги попитал какво става, но те мълчали. Вероятно и самите те не са знаели.

На пистата му връчили писмо. Отворил го и видял, че е от Овалния кабинет, но не знаел какво означава - „за първи път в живота ми компютърът ми изключи“.

„Когато го прочетох, още малко и щях да се разплача. Беше президентско помилване. За заслуги към отбраната на страната - така пишеше. Бог знае кой си, обаче каза, че ще направиш всичко възможно да ми помогнеш, и удържа на думата си“.

Пишеше още, че след като оформили документацията, се върнал в Стара Япония, минал през апартамента, без дори да свали обувките си, и заварил Рейчъл в спалнята им, съкрушена. Вдигнала очи, помислила си в първия момент, че е сън. После сънят се усмихнал, протегнал ръце към нея и като син на религиозни католици ѝ казал с удивление: „Евангелие от Марко, скъпа. Глава шестнайсета, стих шести“.