Читать «Аз съм пилигрим» онлайн - страница 395

„Жената, бивша съпруга на богатия наследник на автомобилната империя Додж...“

Зачетох по-внимателно, погледът ми се плъзна напред, докато не намерих името - Камерън наистина беше мъртва. Според полицията паднала от яхтата си под въздействието на наркотици - при аутопсията в кръвта и открили коктейл от дрога и алкохол.

В средата на текста имаше снимка на Камерън и Ингрид - хванати за ръка, позират с кучето на Ингрид пред внушителна барокова сграда. С нарастващ ужас започнах да чета материала, за да разбера какво означава всичко това.

Няколко абзаца по-надолу получих отговор. Камерън току-що била сключила нов брак, този път с Ингрид Кол, с която се запознала неотдавна в град Бодрум, Турция.

„Двете жени бяха от първите, възползвали се от новото германско законодателство, позволяващо еднополовите бракове - пишеше в съобщението. - Двете заминали за Берлин и подписали в общината четири часа след като законът влязъл в сила, като свидетели на церемонията станали двама непознати от улицата, помолени да свидетелстват, и тяхното куче, Джанкарло. След това двойката започнала медения си месец, като се върнала на яхтата, закотвена близо до....“

Станах. Задушавах се. Слънцето се разтапяше в морето, но едва го забелязвах. Ингрид се оказа права - не бях наясно и с половината от това, което бе ставало. Сега обаче бях сигурен, че съм наясно.

Целият ми опит, цялата ми интуиция ми казваха, че с напускането на Берлин животът на Камерън на практика е свършил. Макар и да не можех да го докажа, бях убеден, че майсторският план, разработен от Ингрид във водовъртежа след 11 септември, е имал тайна добавка, за която Камерън не е знаела нищо - Ингрид е смятала да наследи състоянието на Додж сама. Обаче обичала ли е Камерън, питах се. Следователят винаги е следовател. Само че вече знаех отговора - Камерън беше предадена и изоставена от любовницата си. Ингрид не я беше обичала. Беше я мразела.

Разбира се, за нея не е било проблем да скрие истинските си чувства - беше актриса и е играла ролята до самия край. След като са сключили брак, вече дори не е било нужно Камерън да пише завещание - като законна съпруга Ингрид наследяваше всичко, ако партньорката ѝ умре, без да остави завещание.

Останалото е било лесно - дълга нощ веселия, разходка по кърмата, последна целувка на лунна светлина, нежна ръка бута Камерън, когато витлата на яхтата са се завъртели, за да потегли.

В умиращата светлина наведох глава, ядосан на самия себе си, че не го бях предвидил, въпреки че - Бог знае - бях предупреден. Върнах се при вестника, за да проверя датата на броя.

Беше отпреди месеци, твърде много време - яхтата вероятно е била продадена, а останалите пари са били преведени през мрежа от непроследими офшорни компании, за да се озоват в банка от типа на Richeloud.

Човек като Ингрид Кол - или както там е истинското ѝ име - би си подготвил нова самоличност и нов живот, би изчезнал в анонимността на света, защитен от интелигентността и ловкостта си.