Читать «Аз съм пилигрим» онлайн - страница 389

Докторът отвори вратата и туристът му каза, че искал да говори с човека, пристигнал в къщата му преди няколко седмици. Докторът му каза, че единственият му гост е бил брат му, семейно посещение, и че си заминал за Австралия преди няколко дни.

Агентът само кимна. Вероятно бе инструктиран да се държи спокойно.

-      Добре. Ако брат ви се върне - каза той - и по някаква случайност разберете, че е американец с рана от куршум в рамото, ще му дадете това, нали?

Подаде му запечатан пакет и си тръгна.

След няколко минути, в кухнята, отворих пакета пред очите на доктора. Отвътре изпаднаха няколко писма. Той се ококори, когато видя, че първият плик е с печата на президента на Съединените щати.

Още повече се изненада, когато не му обърнах внимание и огледах останалите писма. Познавах почерка на единия плик - беше на Шепота - и го сложих до писмото на президента.

Имаше още две писма. Едното беше в плик от нюйоркската полиция, с името на Брадли отзад, а другото - надраскано със странен почерк - беше адресирано до Овалния кабинет и имаше бележка: „Моля, предайте това на човека, който понякога нарича себе си Джуд Гарет“. Знаех от кого е.

Взех тези две писма и се качих в стаята си.

48.

Първо прочетох писмото на Брадли. Пишеше, че веднага щом излязъл от къщата на бавачката, тя се обадила на полицията и казала какво се е случило.

Понеже работела за Кумали, не било проблем да убеди полицаите, че казва истината. Не било особено трудно да открият чернокож американец - след като го включили в бюлетина за издирваните лица, обикновена патрулка го прибрала още преди да стигне до хотела. Проснали го на капака, обезоръжили го и го закарали в управлението. Страхувал се от най-лошото - някакъв турски вариант на усъвършенстван разпит, - обаче в този момент около Театъра на смъртта забушувал адът.

Американски хеликоптери от Средиземноморския флот вече били изпратени от президента - не за да ме вземат, а за да задържат Сарацина и да съберат доказателства. Гроувнър се обадил на президента на Турция, информирал го за приближаването им и му казал, че са открили търсения човек. В резултат в района на руините били изпратени хора от МИТ и турската армия, край брега пуснали котва разрушители от турския флот, американски хеликоптери кацнали на плажа, около двеста души военни и агенти на разузнаването влезли в амфитеатъра и била дадена заповед Брадли да бъде оставен на трупчета, докато не се изясни ситуацията.

След пет дни в килия - и след пряка молба, отправена от Гроувнър към турския президент - Брадли бил освободен и паспортът му бил върнат. Прибрал се в хотела и провел сълзлив телефонен разговор с Марси, която - веднага щом се съвзела - го попитала кога ще се прибере.

„След няколко дни“ - отговорил той.

„Какво!?“ - изплакала тя.

Ченге до последно, той нямал намерение да си тръгне, преди да организира екстрадицията на Камерън и Ингрид за убийството на Додж и жената в „Истсайд Ин“. На следващата сутрин, по-малко от дванайсет часа след освобождаването му, отишъл в полицията и влязъл в кабинета на Кумали. Хайруниса му казала, че шефката ѝ още дава показания, и май се придържала към версията, която ѝ бях препоръчал - така че Бен поискал да се срещне с този, който отговаря за разследването на убийството. След няколко телефонни разговора младокът с излъсканите ботуши го завел до луксозния кабинет на шефа на полицията.