Читать «Аз съм пилигрим» онлайн - страница 390

Спомнях си го - видях го, когато половината му хора ме гониха из цеха за ремонт на яхти вечерта, когато размазах Смукача по бетона. Началникът беше малко над петдесет, едър и червендалест, с добре поддържана кожа и оформен мустак, а златните копчета на внушителната му униформа заплашваха да се скъсат всеки момент. Въпреки одеколона, с който се пръскал, миришел на пот и не мога да кажа, че думите на Бен ме изненадаха.

Пишеше, че началникът бил получил пространни юридически възражения от адвокати, които се явили от името и на двете, Камерън и Ингрид - както и очаквах, веднага след разговора си с мен те се бяха обзавели със защитници. Началникът казал, че тези възражения го накарали лично да прегледа всички улики.

„Естествено, наложи се да отстраня всичко, което се предполага, че е представено от лицето, нарекло себе си Дейвид Броуди Уилсън. Той не е служител на ФБР и е влязъл в страната с фалшива самоличност. Както знаем, той е имал свои собствени причини да комплицира и удължи разследването. Собственият ми преглед ме убеди, че работата на турските детективи е отлична, както винаги. Ясно е, че първоначалната им версия е коректната. Става дума за трагичен инцидент“.

Бен го гледал стъписано, но турчинът сякаш не забелязвал. Усмихнал се, запалил нова цигара и разперил широко ръце.

„Разбира се, не исках да правя тази преценка сам, така че представих уликите и възраженията на адвокатите на един от нашите най-уважавани местни съдии. Той също не видя причина да задържаме двете жени и останалите свидетели повече. Предложи - и аз се съгласих - да им върнем паспортите и да ги освободим под гаранция, в случай че се появят нови доказателства".

„Да ги освободите?! - попитал Бен. Приел го тежко, отново бил защитник на мъртвите. - Колко е гаранцията?“

Турският полицай опитал да се отърве от него: „Десет души са... не съм сигурен... трябва да проверя документите...“

„Колко!?“ - настоял Бен, без да крие гнева си.

Началникът престанал да се прави на учтив и изръмжал: „Двеста хиляди долара на човек“.

Общо два милиона долара! Цяло състояние - но не и за Камерън. Нямало нужда Бен да пита какво е направила - разбира се, че е платила подкупа и е купила свободата им.

„Кога заминаха?“ - попитал Бен отчаяно.

„Преди три дни. Качиха се на голямата яхта и след час отплаваха“.

„Ами ако се появят „нови доказателства“? Какво ще правите тогава?“ - попитал Бен горчиво.

„Ще им пишем и ще ги помолим да се върнат. Както казах обаче, сигурен съм, че това няма да е необходимо“. Според Бен човекът направо се усмихвал.