Читать «Аз съм пилигрим» онлайн - страница 387

-      Не мога да направя кой знае какво за малките костици без рентген, скенер и операционна - каза ми с усмивка. - Ако ръцете ми не трепереха, също щеше да е по-добре.

Реши да намести костите доколкото е възможно, да ги шинира и превърже, с надеждата всичко да си остане на мястото.

-      Ще трябва да раздвижваш глезена редовно, за да не атрофират мускулите в долната част на крака. Може би ще се получи.

Кимнах, той намести лампите и се приготви да започне.

-      Ще боли.

Тук се оказа прав. Малко след полунощ обяви край - периодично губех съзнание и той май се усъмни, че ще мога да издържа повече. Помогна ми да стана от пейката, минахме през кухнята, влязохме в дневната и се насочихме към стълба, която водеше към неизползвана спалня на горния етаж.

По средата на пътя чух гласове и в ъгъла на стаята видях стария телевизор, включен на Си Ен Ен. Предаваха ранните вечерни новини и вашингтонският кореспондент на телевизионната мрежа съобщи за трескавите усилия още от рано сутринта да бъдат локализирани и иззети десет хиляди дози противогрипна ваксина, замърсени поради небрежност с потенциално смъртоносни примеси от машинно масло.

Не исках докторът да знае, че събитието ме интересува, и му казах, че имам нужда от почивка. Подпрях се на облегалката на един стол и погледнах екрана.

-      Тревожната новина беше съобщена от президента на пресконференция в шест часа тази сутрин - съобщи репортерът. - По същото време ФБР и полицейските служби по места се заеха да открият и обезопасят всички противогрипни ваксини, произведени в завод в германския град Карлсруе и продавани от „Хирон Кемикълс“. Президентът изкажа благодарност на служител на Администрацията по храните и лекарствата, който е уведомил Белия дом за инцидента в четири часа тази сутрин в телефонен разговор...

-      Готов ли си? - попита докторът и аз кимнах. Оставих го да ми помогне да се кача по стълбите. Не се изиенадах от версията, която разпространяваше Вашингтон. Както е казал някой - във всяка война първата жертва е истината¹⁶¹.

Добрах се до леглото и успях някак да легна. Главата ми докосна възглавницата и изпаднах в някакво странно безсъзнание.

47.

Треската ме раздираше през следващите дни и нощи, така че докторът почти не излизаше от малката стая. По-късно ми каза, че стоял край мен, отпивал от бездънна чаша „Джак Даниълс“ и слушал как бродя из забележителен пейзаж от видения.

Чул ме да разказвам за мъж, завързан за дъска, който се дави в безкраен океан, за баща, обезглавен под жаркото слънце, за град, чиито жители кървят поради неизлечим вирус, за дете със синдром на Даун, което ще го бесят. Каза ми, с усмивка, че умът бил странно нещо - и че при пристъпите на треската и високите дози лекарства е в състояние да измисли какви ли не фантазии.

Само да знаеше...

Разтревожен, че ужасите се сгъстяват, и убеден, че това е реакция към лекарствата, решил да ги намали рязко. Може би заради тази промяна, или просто природата се е намесила, но треската отслабна и кошмарите намаляха. Когато най-накрая успях да поема някаква твърда храна, той реши да излезе до селото, за да купи продукти от магазините. Реших, че му е свършил бърбънът.