Читать «Аз съм пилигрим» онлайн - страница 383

-      Какви ги дрънкаш!? - троснал се, защото безпокойството започвало да взема връх.

-      Пилигрим - казал дежурният накрая. Чул президентът да мърмори нещо от рода на „Мили боже“, но не бил сигурен. Защо ще се моли президентът?

-      Чуваш ли, ме, Пилигрим? - Не можех да не позная гласа на президента, въпреки че по телефона звучеше кух и извънземен. С фрагментирания си мозък разбрах, че някъде в Колорадо криптират разговора.

-      Десет хиляди дози - прошепнах.

-      Десет хиляди!? - повтори президентът удивено.

-      Вече са там - казах. - Използва нашите лекари - може би ще започне след няколко часа.

На определен етап, след като излязох от коритото с водата, обучението ми трябва да си е казало думата и, без да го осъзнавам, бях формулирал какво трябва да кажа. Целият горях, но се помъчих. Опитвах да се съсредоточа.

-      От „Хирон“ - казах. Гласът ми ми изневеряваше.

-      Повтори - каза президентът.

-      Това е фармацевтична фирма... в Карлсруе... Германия.

Намеси се друг глас. Шепота. Бяха го информирали и сега слушаше разговора.

-      Можеш ли да повториш бавно? - каза той.

Опитах няколко пъти, но не успявах да довърша. Умът ми не работеше.

-      Карлсруе? - попита Дейв, за да потвърди.

Не бях чувал гласът му да звучи чак толкова меко и се зачудих защо. „Дано да е добре“, казах си.

-      Там има хотел, „Дойче Кьониг“ - успях да кажа, преди гласът ми отново да изчезне.

-      Страхотно, това е страхотно - каза Шепота.

Президентът сигурно се е чудел дали не умирам, но въпреки залога и неотложността не опита да ме притиска да говоря - някак знаеше, че ще го направя.

-      Слушам те - каза само. - Ти си абсолютен герой. Продължавай.

-      Трябваше да поискам номера на партидите - продължих сякаш в просъница, по-слаб от всякога. - Забравих някои неща... Сарацина ме рани... има дете...

-      Да, знам - каза Шепота.

-      Не трябваше да правим това... Беше... Обаче не знаех по какъв друг начин...

-      Разбира се, че не - отвърна Шепота. - Вече всичко свърши. Отнякъде намерих още малко сили и успях да внеса някаква яснота.

-      Ваксина е - казах. - Флакони с ваксина.

-      Каква ваксина? - попита Шепота, все още с онзи странен мек глас.

-      Противогрипна - отговорих. - Сложил го е във флакони противогрипна ваксина. Сезонът идва, имунизациите започват утре.

Двамата замълчаха - мисля, дадоха си сметка, че съм успял. Два телефонни разговора от Хиндукуш някак бяха довели до лекарските кабинети в цяла Америка. Тогава Шепота потвърди - каза на президента, че имат всичко - деня, производителя, метода. Помислих, че ще затворят, защото трябваше да се организират милион неща, но Гроувнър заговори за мен.