Читать «Аз съм пилигрим» онлайн - страница 382

Гласът ми хриптеше и едва се чуваше.

-      Господин президент? - казах възможно най-отчетливо.

-      Кой се обажда? - попита глас, който звучеше твърде младежки, за да е на Гроувнър.

-      Трябва... трябва да говоря с...

-      Едва ви чувам. Представете се, моля. - Звучеше като морски пехотинец.

Бях по-слаб, отколкото някога бях смятал за възможно, травмиран извън всяка мярка, но знаех какво се е случило. Звънях от телефона на Кумали и комуникационната система на Белия дом го бе идентифицирала като напълно непознат източник. Разбира се, това беше директната линия на президента, но въпреки всичко нямаше да допуснат разговора, преди да разберат кой се обажда. Поради това ме бяха прехвърлили към комуникационния център с повишена сигурност, заровен дълбоко под планините на Колорадо, и разговарях с някой от хиляда и осемстотинте морски пехотинци и техници, които работеха там.

-      Представете се — повтори дежурният морски пехотинец.

-      Аз съм... - Обаче си спомних, че не бива да казвам името си, името не означава нищо. Застанал под палещото слънце, с парещи очи, имах чувството, че се отделям от тялото си. Погледнах долу, към себе си, сякаш от някъде високо.

-      Едва ви чувам - каза дежурният. - Повторете, моля.

Почти не схванах какво ми говори. Виждах как Николаидис замахва с чука и чувах писъци в главата си. Осъзнах, че това е собственият ми глас - когато на плажа се чуваше единствено двигателят на приближаващата лодка и крясъците на чайките във въздуха.

-      Пилигрим... - успях да кажа. Поне така си мислех, понеже не можех да съм сигурен — може да се бе случило само в ума ми.

-      Не чух. Повторете.

Тишина. Видях малкото момче със синдром на Даун да тича но пясъка и да се хвърля в ръцете на баща си.

-      Чувате ли ме? Повторете. - Гласът на дежурния ме върна в реалността.

-      Аз... аз съм Пилигрим - казах.

Дежурният чу. В началото на всяка смяна през последния месец в главите на всички беше набивана една-единствена заповед. Ако чуят определена дума, кодово наименование, трябва да осигурят пълно предимство, всичко останало да чака. И сега дежурният чуваше.

-      Моля, изчакайте, сър! Пилигрим, моля, останете на линия!

Въведе няколко бързи команди на клавиатурата, изведе списъка на служителите, които да бъдат уведомени незабавно - Пилигрим е жив, Пилигрим осъществи контакт. Пилигрим се върна от студа.

Първи в списъка беше дежурният по национална сигурност, седнал зад бюро в малък кабинет в Белия дом. Беше много късно, всъщност много рано - малко след четири сутринта на Източното крайбрежие - когато той вдигна телефона и чу непознат глас:

-      За президента. Пилигрим.

Макар че дежурният офицер бил сигурен, че главнокомандващият спи, инструкциите били ясни, така че той веднага позвънил в президентската спалня.

Гроувнър обаче не спял - преди повече от дванайсет часа му се обадил Шепота и му казал за обнадеждаващото съобщение от Брадли. Президентът седял и гледал светлините на Вашингтон, без да ги вижда. Тогава звъннал телефонът. Той грабнал слушалката и стреснал дежурния офицер, който не очаквал толкова бърза реакция. Гроувнър изслушал трескавото съобщение на дежурния.