Читать «Аз съм пилигрим» онлайн - страница 376

-      Риба клоун.

-      Къде завърши медицина?

-      В Бейрутския университет.

-      Кой плати?

-      Получих стипендия. От Държавния департамент на Съединените щати.

Не реагирах, обаче да - правдоподобно.

-      Коя джамия посещаваше, когато беше в Бахрейн?

Не си спомнях името, обаче отговорът на Сарацина ми прозвуча познато.

-      С коя радикална група се свърза?

-      Мюсюлманско братство.

-      Името на последната болница, в която работи?

-      Ел Мина, окръжна болница.

Това беше второто попадение - болниците имат досиета на служителите си и там щяхме да видим името, което е използвал, след като е получил ливанския паспорт.

-      Кой беше директор медицински дейности?

-      Коя година започна?

-      Кой месец?

Сарацина нямаше избор освен да отговаря - темпото беше безжалостно, но ми струваше скъпо. Малките ми запаси енергия бързо привършваха и вече бях сигурен, че болката в главата, към тила, е първият симптом на треска - вероятно през отворените рани във водата беше тръгнала някаква инфекция. „По-бързо - казах си. - По-бързо...“

-      Как се казва майката на момчето?

-      Амина.

-      Ебади?

-      Да - отговори той, изненадан, че знам.

-      Колко други имена е използвала?

-      Четири.

-      Каква е връзката между Бригадата на мъчениците от Ал Акса и сиропиталището на сина ти?

-      Те го финансираха.

-      Как беше убита жена ти?

-      От ционистка ракета. - Каква горчивина имаше в гласа му!

-      Името на сина на Николаидис, който умря на Санторини?

-      Какво? - възкликна той объркан и отчаян. - Пак ли гърците?!

Нямаше представа какво ще попитам в следващия момент и това ми даваше сила. Разбрах, че всяка подробност от епичното ми пътешествие е от значение - използвах всички възможни нишки, захващах се за всеки шев. Нищо не е било напразно. Нищо!

-      Името на сина му! - настоях.

Той опита да си спомни: може би не беше сигурен дали изобщо го е чувал.

-      Аз не... не мога да... - Паникьосваше се. - Кристофър... - Но не беше сигурен. - Не, не...

-      Христос - казах му и минах нататък.

-      Къде беше в деня преди да дойдеш в Бодрум?

-      В Германия. - Вероятно не лъжеше. Би трябвало да е бил наблизо.

-      Колко време прекара там?

-      Два месеца.

-      Адресът на джамията, която си посещавал?

-      Вилхелмщрасе.

-      Кой град?

-      Карлсруе.

-      Имената на тримата чужденци, които уби в Хиндукуш.

-      Аз... не помня...

-      Малките имена! Как се наричаха помежду си?

-      Яника...

Не го изчаках. И аз не можех да си ги спомня.

-      През интернет форум ли комуникираше със сестра си?

- Да.

-      Кой е Риба клоун?

-      Моят псевдоним.

-      От какво се разболя синът ти, докато ти беше в Хиндукуш? Той се вторачи в мен - откъде, по дяволите, знам, че синът му е бил болен?

-      Гри...

В отчаянието си опитваше да излъже, пробваше ме, но аз го гледах право в очите и той размисли.

-      Менингококов менингит.

-      Много бавно. И не се опитвай да го правиш пак. Как се казва най-големият хотел в Карлсруе?

Дори не бях чувал за този град, но имах нужда от още един факт, за да съм сигурен, че няма да се насочим към друго място. Усещах как треската се усилва.