Читать «Аз съм пилигрим» онлайн - страница 378

Вдигнах очи и видях, че ме гледа. Знаеше защо е приключил разпитът - бях разкрил всичко, което ми беше нужно, и годините положени усилия, това, което беше давало тежест и смисъл на живота му, беше разбито. Канеше се каже нещо, може би да ме прокълне в името на своя бог, но не успя. Може би защото Кумали тичаше към нас.

-      Идват - викна тя.

-      Заедно ли са? - попитах и бързо прогоних изтощението. - Някой да изостава?

-      Не. Заедно са.

Това ми даваше шанс - ако някой бе изостанал, изстрелите щяха да го предупредят, а не исках да рискувам срещу кретен с автомат. Изненадата - и да ги ударя едновременно, като група - беше най-доброто оръжие.

Чух Брадли да вика по телефона, обезпокоен, че може да се е случило нещо. Чудеше се защо е прекратен разпитът. Вдигнах телефона и казах:

-      Има проблем. Чакай така. Три минути...

Мушнах телефона в джоба си и започнах да раздвижвам отеклите си китки. Исках да се уверя, че ще мога да стрелям. Едно беше сигурно - поради раненото си стъпало нямаше да мога да стоя или да приклякам. Трябваше ми помощ.

42.

Беретата полетя във въздуха - извадих я от джоба си и я подхвърлих на Кумали. Тя я улови и ме изгледа изненадано.

-      Ако нещо се случи с мен - казах, - човекът в Бодрум няма да приеме никакви оправдания. Ще застреля бавачката. Затова се погрижи да остана жив. Разбра ли ме?

Тя кимна, но брат ѝ се намеси:

-      Това не е женска работа. Дай ми пистолета.

Погледнах го с удивление, но се овладях - предвид убежденията и възпитанието му би трябвало да го очаквам.

-      Не - казах.

-      Знаеш, че съм бил муджахидин - продължи той. - Убивал съм и стрелям много добре. Дай го на мен.

-      Не - натъртих. - Нямам ти доверие. Освен това ти си примамката.

Той ме изгледа - примамка? Нямах време да обяснявам и се обърнах към Кумали:

-      Убивала ли си?

-      Не, никога.

Като че ли идеята не ѝ се нравеше особено.

-      Тогава помни - не убиваш човек, спасяваш племенника си.

Казах ѝ бързо да отиде зад купчината изпопадали камъни, където би могла да се прикрие и същевременно да вижда тримата приближаващи мъже.

-      Твоята цел е старият - казах ѝ. - Той е по-бавен и носи само пистолет. Аз ще опитам да сваля двамата с автоматите.

-      Аз ще седя - продължих. - Примамката ще е прав, ще се държи така, сякаш ме разпитва. В момента, в който видиш, че се търкалям през рамо, откриваш огън. Ще се целиш в гърдите на Николаидис - когато падне, продължаваш да стреляш, ясно? Шумотевицата винаги помага.

Взех излъскания стоманен капак на стар фризер и го подпрях на една паднала колона. Седнах на земята и се облегнах на коритото с вода, почти с гръб към приближаващия враг.

Когато ме видеха - отпуснат, с гръб към тях, - нямаше да заподозрат нищо. И нямаше да видят пистолета в скута ми. Излъсканият капак от фризера не беше кой знае какво огледало, но все пак даваше възможност да следя какво се случва на бойното поле и да определя точното местоположение на тримата, когато приближат.