Читать «Аз съм пилигрим» онлайн - страница 375

-      Кой нае Патрос Николаидис? - попитах. Безпокоях се гърлото ми да не ме предаде.

Още първият ми въпрос го извади от равновесие. Никой не беше споменавал името на гърка и видях как Сарацина се чуди откъде го знам - и вече заемаше отбранителна позиция.

-      Сестра ми - отговори, като се постара да не изглежда объркан.

-      Когато е била на дванайсет, тя е спечелила конкурс за писане на есе... по какъв предмет?

-      Английски... Английски език... - С кого са говорили, вероятно се чудеше, кой би могъл да знае такива подробности? Майка им?

-      В коя болница лекуваха раната от шрапнел в гърба ти?

-      Болницата в Газа.

Разхождах го по целия свят, прескачах десетилетия...

-      Сестра ти занимаваше ли се с гмуркане, с акваланг?

-      Баща ми я научи... когато беше малка. - Вероятно не лъжеше - баща им е бил морски биолог.

-      Колко руски бойни хеликоптера си свалил?

Погледнах телефона. Надявах се Бен да записва - в моето състояние не бях сигурен дали ще запомня отговорите.

Сарацина се сепна - вече бяхме в Афганистан.

-      Три. Някои казват четири - отговори. Виждах го изписано на лицето му: „Кой е този човек!?“

-      След войната с руснаците къде купи смъртния акт?

-      В Куета, Пакистан.

-      От кого?

-      Откъде да знам?! Беше на един пазар.

-      Кой ти осигури новата самоличност? - Погледнах го в упор.

-      Абдул Мохамад Кан. - Отговорът прозвуча по-колебливо и реших, че това е предателство. Много добре.

-      Говори по-ясно - казах. - Адресът на родния ти дом в Джеда?

-      Знаеш го. Виждал си снимката.

-      Бил съм там. Аз направих тази снимка - отговорих. - Къде беше разквартируван, когато се би в Афганистан?

-      В Хиндукуш, селото се казва...

Прекъсвах го, карах го да мисли, че знам отговорите, поддържах темпото.

-      От каква националност беше новата ти самоличност?

-      Ливанска.

Първото попадение - разполагах с националност, чрез която можехме да започнем да го проследяваме, ако се наложи. Пространството се стесняваше.

В къщата в Бодрум Брадли притискаше телефона към ухото си, за да чуе всичко, и записваше трескаво на пръснати пред него листа, за да догони темпото, в което водех разпита.

По-късно ми каза, че бил почти сигурен - ако съдел по гласа ми, - че ще умра прав.

41.

И аз имах същото чувство. Гребнах шепа вода от коритото и наплисках лицето си - каквото и да е, само да намаля болката и да успокоя започващата треска - както се опасявах.

-      Кой е Саид бин Абдула бин Мабрук ал Биши? - попитах.

-      Държавен екзекутор - отговори Сарацина.

-      Държава?

-      Саудитска Арабия.

-      Откъде знаеш за него? - Той не отговори веднага и разбрах, че раната още е болезнена, след толкова много години.

-      Той уби баща ми.

-      По-бързо - предупредих го. - На коя дата си роден?

Едва беше започнал, когато изстрелях следващия въпрос.

-      Коя е кръвната ти група?

Едва бе преполовил отговора, когато направих следващия рязък завой. Трябваше да не му давам да се съвземе...

-      Кое е обикновеното име на amphirion ocellaris?