Читать «Аз съм пилигрим» онлайн - страница 374

Сарацина ми го подаде, но не го вдигнах до ухото си - вместо това протегнах ръка към двамата и казах:

-      Оръжията.

Подадоха ми пистолетите си - полицайката имаше стандартна деветмилиметрова берета, но Сарацина - вероятно му го беше дал Николаидис - носеше SIG 1911 Stainless, произведен в Швейцария, едно от най-добрите оръжия, които могат да се купят легално.

Мушнах беретата в джоба си, но задържах другия пистолет в отеклата си длан. Дори не бях сигурен дали ще мога да стрелям. Преместих тежестта на премазания крак, потиснах болката и вдигнах слушалката до ухото си.

-      Бен? - казах. Гласът ми бе хрипкав. Вероятно едва ме позна.

-      Ти ли си? - попита.

Гласът на ченгето, който мислех, че няма да чуя повече, почти ме опияни. Отпуснах се за момент и осъзнах, че много скоро съм щял да рухна.

-      В известен смисъл - отговорих. - Ще оставя телефона на линия, Бен - продължих, като се опитвах да си спомня подробностите, които така щателно бяхме планирали. - Ще чуваш всичко, което се случва тук. Ако с мен стане нещо, застреляй бавачката, ясен ли съм?

Видях, че Сарацина и Кумали са чули думите ми, и свалих телефона. Въпреки прясно изкопаните кратери в ума ми знаех, че трябва да действам бързо. Обърнах се към Кумали.

-      Отиди в прохода, скрий се и наблюдавай брега. Когато видиш, че онези идват, ела и ме предупреди. Помни - ако решиш да правиш глупости и да ги оставиш да ме нападнат, човекът в Бодрум ще чуе. Наясно си какво ще направи.

Тя кимна и изтича към изхода. Отчаяно искаше да се получи, отчаяно искаше да спаси момчето. В страха и тревогата си, макар че едва ли го осъзнаваше, бе станала мой най-близък съюзник.

Обърнах се към Сарацина. Знаех, че независимо от изтърпяното досега истинските трудности все още ме очакват - трябваше да го накарам да ми каже истината, да не допусна да ме оплете в лъжи и дезинформация.

-      Казвам се Скот Мърдок - казах през вълните от болка. - Аз съм агент на американското разузнаване. Ще ти задам няколко въпроса.

40.

Предната нощ лежах буден в хотелската стая с часове и мислех как ще разпитвам Закария ал Насури, ако се стигне дотам.

Реших, че единственият ми шанс е да го залея с несекваща река от въпроси, така че да не му дам шанс да разбере кои отговори знам и кои - не. Трябваше да смеся знание и неведение толкова ефективно, че да не смее да рискува с лъжа, и трябваше да ги редувам толкова бързо, че да не му давам време да мисли и да шикалкави.

Знаех, че щеше да е трудно и преди няколко часа, а сега, с наранено тяло и душа, изобщо нямах представа дали ще се справя. Една грешка, една неуспешна заблуда - и всичко щеше да отиде по дяволите.

-      Ако ме излъжеш, ако ми дадеш и един неверен отговор - уверих го, - ще те застрелям и ще изключа телефона. Мъжът в Бодрум има инструкции относно сина ти. Ясен ли съм?

Не изчаках да отговори.