Читать «Аз съм пилигрим» онлайн - страница 372

От екрана го гледаше синът му - невинен и неразбиращ. Сълзи се стичаха по бузите на малкия, но понеже го снимаха, полагаше усилия да се усмихва. Около шията му имаше примка.

Сарацина се вгледа в неподвижния кадър. Цялата му вселена се разтърси, всичко, което смяташе, че познава и разбира, се разклати из основи.

Погледна ме - готов да убива, бесен. Някой заплашваше детето му! Той...

Спусна се към мен. Очите му пламтяха от гняв и в изтерзания ми ум зъбните колела най-накрая зацепиха. Телефонният разговор, до чието начало отброявах секундите, този, който толкова отчаяно исках да чуя - той беше единственото обяснение за тревогата на Кумали и гнева на Сарацина.

Брадли се бе свързал!

Опитах да се надигна, но не можех - бях завързан за дъската. Въпреки болката успях да си спомня какво репетирах в хотелската стая, когато умът и тялото ми бяха цели и ужасът беше нещо, което познаваха само други хора. Бях преценил, че най-опасният момент ще е, когато Сарацина разбере, че е попаднал в капан и че залогът е животът на детето му - че може да изпадне в бяс и да ме убие. Зарових по-дълбоко в ума си и си спомних какво трябва да кажа.

-      Прояви разум и можеш да спасиш сина си - казах на пресекулки.

-      Откъде знаеш, че ми е син?! - изкрещя той.

-      Можеш да го спасиш, ако искаш - повторих, без да си давам труда да обяснявам.

Сестра му се беше съвзела достатъчно, за да започне да крещи - и на арабски, и на английски, изцяло съкрушена - казваше му да не се бави, да ме попита какво да направи, за да спаси детето. Сарацина ме гледаше, без да е сигурен дали да отстъпи пред логиката, или да се отдаде на гнева.

-      Погледни снимката! - крещеше Кумали. - Погледни сина си!

Натика телефона в лицето му и той пак видя детето. Обърна се към мен...

-      Какво става? Кажи ми.

-      Говори с човека на телефона - отговорих.

Сарацина сложи слушалката до ухото си и заговори. Гласът му беше пълен с отрова.

-      Кой си ти? - попита властно в опит да овладее ситуацията.

Знаех, че Брадли - точно както планирахме, щеше да му каже да види видеоклипа, който ще му изпрати. На първия кадър трябваше да има часовник, за да е ясно, че няма фалшификация, че всичко се случва в момента.

Сарацина пусна записа. Видя часовника, после ми се стори, че се олюля. Сестра му, която също гледаше, вкопчена в него, се разкрещя на смесица от арабски и турски. Записът показваше края на въжето, завързан за месинговия болт за лампата. Другият край беше направен на примка и сложен на врата на момчето. То стоеше на раменете на дебелата плувнала в пот бавачка. Когато слабите ѝ колене се огънеха, щеше да падне и момчето щеше да увисне на въжето.

Беше кошмарна гледка и не се учудих, че Брадли се противеше толкова енергично, но имах нужда от нещо наистина ужасяващо, за да не дам време на Сарацина да действа или да направи план. Всъщност не бих могъл да приема всички овации - ако това е думата - за измислянето на постановката. Бях чел, че преди години, през Втората световна война, японски войници заставяли заловени бащи от Запада да поддържат децата си по същия начин. След това принуждавали майките на децата да гледат, докато съпрузите им загубят сили и паднат. Разбира се, за японците това е било спорт.