Читать «Аз съм пилигрим» онлайн - страница 369

-      Сложете парцала - прошепнах.

Той ме удари с опакото на ръката си и ми сцепи устната. Не можеше обаче да ме изплаши повече - в някакво кътче на ума си бях намерил малък резерв от кураж. Мислех за Бен Брадли и за онези шейсет и седем етажа.

Здравенякът и помощникът вдигнаха дъската и я приближиха до коритото. Сарацина се канеше да сложи парцала на физиономията ми, но Николаидис му извика и му каза да отстъпи. Видях го да вдига каменарски чук - тежък, жесток - от багажа, който бяха скрили зад купчината.

Когато сложиха дъската хоризонтално и босите ми стъпала бяха точно пред него, той вдигна чука и замахна с всички сили.

Чукът се стовари върху лявото ми стъпало, разкъса плътта и раздроби малките костици и стави. През крака ми, чак до слабините, премина жестока, кошмарна болка, от която ти се гади - като от силен токов удар. Все едно смаза тестисите ми. Щях да изгубя съзнание, но крясъкът ми някак ме върна в реалността.

Николаидис се засмя.

-      Виждаш ли - каза на Сарацина, - гласът му вече е по-силен. Понякога старите методи са по-добри.

Удари ме пак. Сега беше по-близо до пръстите, чух трошене на кости и изкрещях още по-силно. Понесох се по водопада към безсъзнанието, но помощникът, който стоеше до главата ми и насърчаваше Бика да действа, ме фрасна по лицето, за да остана в настоящето.

Извика на Бика:

-      Още веднъж! Давай!

-      Не - спря ги Сарацина. - Вече загубихме твърде много време. Ако припадне, ще сме тук цял ден.

Обърна се към мен.

-      Името.

-      Дейвид Броуди Уилсън. Аз съм агент на ФБР..

Сложиха парцала и ме потопиха във водата.

37.

Кумали минала през задната част на храма между останки от дебели зидове и влязла в подземно пространство, наречено spoliarium - мястото, където вземали въоръжението на гладиаторите и се отървавали от телата.

Питала се какво се случва горе - не очаквала да мине много време преди брат ѝ да я повика, за да ѝ каже, че всичко е свършило и може да си тръгва.

Колко жалко, мислела си - Спиц бил чудесен следовател, определено най-добрият, когото била виждала. Огледалата от Френската къща били свидетелство за това. И щял да се измъкне безнаказано, въпреки скритата самоличност, ако не бил минал през българската граница с кола под наем, която можела да бъде свързана с него. Нима нямат системи за разпознаване на автомобилни номера в Америка? Та нали най-вероятно те са ги изобретили! Странно, такъв умен човек да допусне такава елементарна грешка...

Разбира се, тя нямало да научи кой е той, ако не ѝ се бил обадил човекът от МИТ. И какво правят тези хора? Един телефонен разговор, после нищо - никакви допълнителни въпроси, никакви опити да установят движението на Спиц в подробности. С помощта на контактите си в света на наркодилърите самата тя успяла да научи повече за него само след едно влизане в стаята му, отколкото турското разузнаване с всичките си ресурси. Всъщност те като че ли изобщо не се интересували от Спиц.

Хрумнала ѝ ужасяваща мисъл - ами ако американецът не е допуснал грешка, като е преминал границата, ако например заместник-директорът на МИТ някак си е техен човек или някой е прехвърлил разговора и тя изобщо не е разговаряла с него? Ами ако всички улики, на които била попаднала, са били подхвърлени? Ако цялата работа е удар? Това би означавало, че от нея се е очаквало да покаже информацията на брат си и по този начин да го накара да излезе на светло...