Читать «Аз съм пилигрим» онлайн - страница 27

Изглежда, два часа преди това всички комуникации в небостъргача с луксозни апартаменти, в който живееше дъщеря му, се бяха сринали - телефон, кабелна телевизия, безжичен интернет, високоскоростен DSL, всичко беше спряло. Десетина екипа от „Хонконг Телеком“ опитали да открият повредата. Един от тези екипи - трима мъже, облечени с униформени работни комбинезони и табелки с имената им на гърдите - влязъл в апартамента на Клара Бюхер.

Когато се обади на баща си, вече беше на мнение, че може би те не били това, за което се представяли. Първото ѝ съмнение дошло от факта, че двама от тях като че ли изобщо не знаели китайски - всъщност говорели като американци. Второто съмнение било породено от оборудването им. Макар и да не разбираше нищо от комуникационна техника, тя беше почти съвсем сигурна, че за да поправиш прекъснат кабел не е нужно на колана ти да виси пистолет със заглушител.

Видях как лицето на баща ѝ добива нездрав сив цвят, докато тя му обясняваше ситуацията. Банкерът вдигна към мен поглед, изпълнен с омраза и отчаяние.

-      Кой си ти? - попита толкова тихо, че едва го чух.

-      Доколкото разбирам - отговорих, - аз съм единственият човек на света, който може да ти помогне. По една случайност шефът на „Хонконг Телеком“ ми дължи услуга - да кажем, че съм му помогнал да сключи успешен договор за телефонни услуги в Парагвай.

В този момент ми се стори, че се кани да се нахвърли върху мен, и се приготвих да го нараня зле, ако го направи, но продължих да говоря:

-      Сигурен съм, че при подходящи обстоятелства бих могъл да му се обадя да го посъветвам техниците му да търсят повредата другаде.

Бюхер някак си успя да се овладее. Погледна ме, вече попаднал по-навътре в гората, отколкото е смятал, че е възможно да стигне, на кръстопът, който ще предопредели остатъка от живота му, притиснат, както се бе изразил някой, между „копнежа за любов и борбата за законното платежно средство“⁸¹.

Проследих по лицето му как бушува битката - не беше в състояние да изостави дъщеря си, но и не можеше да наруши всички принципи, зад които смяташе, че стои. Беше парализиран и трябваше да му помогна да вземе трудното решение. Както казах, беше кошмарен ден.

-      Нека само ти кажа следното: ако решиш да не ми помогнеш и се наложи техниците да елиминират дъщеря ти, няма да мога да им попреча, ако преди това решат да направят с нея едно или друго. Извън възможностите ми е.

Не исках да използвам дума „изнасилване“ пред един баща. Той не каза нищо, а просто се обърна и повърна на пода. Избърса устата си с ръкав и се надигна, олюляваше се.

-      Ще отида да взема документите.

Хората казват, че любовта е слаба, но грешат - любовта е силна. При почти всички тя печели пред всичко останало - патриотизъм и амбиции, религия и възпитание. И от всички видове любов - епична и дребна, благородна и низка - тази на родителя към детето му е най-силна. Този урок научих онзи ден и оставам завинаги благодарен за него - години по-късно, сред руините, наречени Театър на смъртта, той се оказа спасителен.