Читать «Ридание» онлайн - страница 155

      От тълпата излезе напред Томас Стихоплетеца – къдриците му се виеха повече от обикновено – и застана пред кралицата.

      –  Добро да е слънце-стоенето, господарке моя. – Гласът му беше изпълнен с уважение и предпазливост, но не звучеше много искрено.

      –  Разкарай се, Стихоплетецо. Ти избра на чия страна да застанеш. – Кралицата вдигна небрежно ръка, без изобщо да откъсва поглед от тълпата, и Томас се прекатури близо до краката ми. – Ще се разправям с теб и с бъбривия ти език по-късно.

      Люк му подаде ръка, Томас я прие и се изправи сам. Очите му срещнаха моите, но не каза нищо, докато заставаше бавно зад мен. По дяволите, май вече си имам свита.

      –  Не виждам дийна шии – обърна се към мен Кралицата. – Опасявам се, че са те забравили.

      Може би беше вярно. Нямах никаква представа какво да правя сега.

      –  Не бързай толкова – прошепна глас, който звучеше едновременно като песен и заклинание. Очите на Елинор се разшириха, когато Уна се плъзна безшумно зад нея. – Не е необходимо да изглеждаш толкова изненадана – каза тя. – Само лекичко те щипнах.

      –  Не приближавай повече – предупреди я Кралицата и вдигна ръка. – Ще те разсека на две.

      –  Ела тук! – Гласът на Брендън излъчваше притеснението, което липсваше на лицето на Уна. Той изглеждаше почти толкова царствено колкото самата Кралица, пробивайки си път сред веселящите се феи, възседнал пъстър сив кон, украсен със звънчета. Камбанките по копитата му дрънчаха при всяка стъпка, а тези, които висяха от юздите му, запяха красиво, когато конят скочи като призрачно видение в средата на танцуващите в кръг феи. Зад него още шест коня си пробиваха път през тълпата, всичките пъстросиви, с тръпнещи тела, в които се отразяваха цветовете около тях. Многобройните камбанки би трябвало да създават огромна какофония, но вместо това се чуваха безкрайно звънливите акорди на една изумителна мелодия. Въпреки всичко случващо се и надвисналата опасност затаих дъх, смаяна от чудото.

      Уна затанцува в кръг около мястото, където беше спрял Брендън, и подръпна поводите на юздите му, за да чуе отново звъна на камбанките.

      –  Не ти ли казах, че ще бъдат на тази врата? Не се ли чувстваш глупаво сега? – Тя размърда пръстите си в посока на Кралицата и Елинор, която стоеше зад господарката си с покрита клетка в ръка. – Виж как се е надула като паун!

      Не бях сигурна дали Кралицата или Елинор беше паунът, но нито една от двете не изглеждаше доволна от сравнението.

      –  Кажете какво искате – озъби се Кралицата. – Щом така или иначе сте дошли дотук.

      Люк се поклони леко към Брендън, колкото беше възможно, без да пуска ръката ми.

      –  Добро да е слънце-стоенето, Брендън. Моля те, побързай. Нямаме много време.

      Брендън му кимна в отговор и погледна към другите дийна шии. Те пришпориха конете си и накрая се подредиха в редица по седем, рамо до рамо, толкова близко, че босите стъпала на единия конник допираха пръстите на краката на другия до него.