Читать «Ридание» онлайн - страница 156
Маги Стийвотър
– Диърдри – каза Брендън. – Тази нощ ти спаси
Взирах се с недоумение в него. Той ме гледаше с очакване и бях сигурна, че в този момент се предполагаше да кажа нещо умно.
Томас се наведе към мен и докосна леко рамото ми.
– Живот за живот – прошепна той в ухото ми. – Това е песен за равновесието в природата. Ще ти дадат живот заради живота, който си спасила.
О.
В главата ми се появи картина: Елинор притиска гълъба – душата на Люк – към гърдите на Одан и той се строполява на земята, мъртъв, носещ лицето на Люк. Но не беше нужно да свършва по този начин. Можех да измоля живота на Люк. Можех да спечеля душата му отново и да го спася. Това нямаше да бъде последният път, в който щях да държа ръката му. Моята история щеше да има щастлив край.
– Спаси неговия живот – прошепна ми Люк, допирайки устни до ухото ми. – Побързай. Не му остава много време.
Огромна вълна на вина ме заля и се изля като сълзи от очите ми. Как бях могла да забравя за Джеймс, захвърлен там, зад сцената, борещ се за живота си?! Що за човек бях? Разбира се, че трябваше да спася Джеймс. Какво си мислех? Извих леко глава към Люк, преглъщайки новия порой сълзи.
– Но тогава... кога... ако успея после да върна душата ти...
Люк ме целуна по ухото толкова бързо и леко, че целувката се сля с тихите думи, които устните му оформиха:
– Знам. Знам, красавице. Всичко знам.
Толкова силно го желаех, че ме болеше – тъпа болка някъде под ребрата ми. Исках да кажа: „Спаси Люк”. Щеше да бъде лесно.
И щеше да бъде грешка.
Забих поглед в земята, във всяка малка грапава пукнатина на асфалта. Ако човек се вгледа достатъчно дълго, може да види малките частици от различните лъскави скали, смесени в едно на повърхността му. Две блестящи капки се пръснаха на асфалта и аз погледнах към Брендън и изтрих бузата си с ръка.
– Благодаря ви за услугата. Наистина, много мило от ваша страна. Моля те, моля те, ще спасиш ли приятеля ми Джеймс? Ако можеш? – Почти щях да припадна при последните думи, но успях да довърша изречението си, преди на земята да се пръсне още една сълза.
– Добро момиче – каза нежно Люк.
– Къде е той? – попита Брендън.
Уна се завъртя край нас.
– Аз знам. Чувам го как умира вътре.
Брендън слезе от коня и я последва през вратата, държейки се на разстояние от мен и железния ми ключ, независимо че беше слънцестоене. Каза ми през рамо:
– Ще бъде направено.
И аз избухнах в сълзи. Не ме интересуваше кой гледа – Кралицата, Елинор, всички феи на света или каквито и други създания да се мотаеха наоколо в мрака. Не ми пукаше. Люк ме прегърна и ме остави да заровя лице в гърдите му. Усетих, че докато ме целуваше по косата, беше вперил очи в Кралицата.
