Читать «Кралят-демон» онлайн - страница 57

Амбойна изрева от гняв, размаха ръце и устните му зашепнаха заклинание. Усетих как вътрешностите ми се надигнаха и чух сблъсъка на насрещни, яростни ветрове. Ловецът на плъхове залитна назад и вдигна ръка да се предпази. Невидимият удар обаче го порази и той потръпна. Олюля се и чух как пиконосците ми простенаха — бяхме обречени.

Но ловецът на плъхове се надигна, изправи се и щом заговори, чух тихия глас на ясновидката Синаит:

Човече нищожно. С омраза изпълнено. Ти нямаш закон. Ти нямаш добрина. Има ли кой да те защити?

Ловецът на плъхове замълча, все едно се заслуша, въпреки че не чух нищо. После продължи:

Отмиращ глас. Мъртъв глас. Това е миналото. Никой няма, о, човече така нищожно. Ахарел попитах. Но никой няма. Нито Варум. Нито Шахрия. Нито Джайцини. Нито Илиот. Нито Вода. Нито Огън. Нито Земя. Нито Въздух. Никой няма. Само Тя. Не трябва да изричам името й. Тя ще те приеме. Тя ще те приюти. Тя при себе си ще те вземе. Тя на Колелото ще те върне.

Ловецът на плъхове стисна ландграф Молайс Амбойна между палеца и показалеца си, вдигна го и магьосникът изведнъж се смали до естествения си ръст. Привидението на Синаит задържа калиеца пред очите си и го огледа с любопитство, като насекомо от непознат вид. Амбойна засипа проклятия и замаха крака и ръце, но не можеше да се освободи. Ловецът на плъхове го захвърли с погнуса, но Амбойна не изчезна — превъртя се във въздуха, рухна на каменните плочи и тялото му се пръсна като презряла диня.

Калийците останаха замръзнали за миг, после от тях се надигна отчаян стон.

— Атака! — изревах.

И моите нуманцийци атакуваха. Само шепа калийци се опитаха да окажат съпротива, и то след като бяха заклещени. Повечето побягнаха, блъскаха се и падаха, търсейки спасение. Избивахме и избивахме, докато най-сетне не остана никой за избиване…

Стоях в някаква стая, в която не бях стъпвал досега, някъде в недрата на замъка, над тялото на някакъв мъж, който се беше опитал да се бие с мен със сабя, за която нямаше представа как се държи, и не знаех как съм попаднал там. Уверих се, че мъжът е мъртъв, и се върнах на двора.

Капитан Ласта, от гвардията ми, пристъпи и отдаде чест.

— Прочистихме замъка, сър.

— Добре. Сега да намерим принц Рюферн.

Ласта понечи да ми каже нещо, но спря.

— Моля, елате с мен, сър.

Тялото на принц Рюферн лежеше проснато пред входа на тронната му зала. До дясната му ръка лежеше меч, а в кръг около него — труповете на петима калийци. Синаит и домин Биканер бяха до мен.

— Загина добре за търговец — отрони доминът.