Читать «Кралят-демон» онлайн - страница 58

— Загина храбро — поправих го. Но след този погром думите бяха безсмислени.

— Добре — каза императорът. Гласът му беше спокоен и лицето — кротко, щом ме погледна от Зрящата купа. — Ти ще продължиш на негово място, като принц-регент.

— Слушам, сър.

— Дали е могло, или е трябвало да се направи повече, за да се опази животът на моя брат, е въпрос, който ще обсъдим в бъдеще. Скоро ще ти изпратя подробни заповеди и достатъчно сили, за да бъдат изпълнени.

— Но ето три непосредствени задачи — продължи той. — Каза ми, че детето на Амбойна, заедно с другите пленници, които си заловил при убийството на сина на тоя предател, са избягали по време на хаоса. Искам всички да бъдат заловени и екзекутирани. Аз ще определя как и ще те известя чрез заместника на Кутулу. Той ще живее, доколкото разбирам?

— Така ме увери ясновидката Синаит. Още не е на себе си след удара по главата, но ще се оправи. А заклинанието на раната му от ножа вече действа.

— Не рискувай с него. Веднага щом може да пътува, искам да го върнеш в Никиас. Ще получи най-добрите магове в страната, за да се възстанови пълно и бързо.

— Сега да се върнем на нещастните калийци. Те ме нараниха дълбоко и трябва да осъзнаят какво са направили. Искам твоите наказателни патрули да тръгнат отново. Ще бъдат подсилени с пехотни части, които изпращам до няколко дни. Искам във всяко село и градче двама от водачите им да бъдат екзекутирани. Ако не ги намерят или ако калийците не ти ги предадат, вместо тях да бъдат убити по двайсет мъже и жени, а селото да бъде запалено — той ме изгледа твърдо. — Последната ми заповед е за Полиситара, където беше змийското им гнездо. Полиситара ще престане да съществува. Името й ще бъде заличено от всички архиви. Ще изпратя специални строителни части, които ще я съборят камък по камък, а земята ще поръсят със сол. Колкото до гражданите й, те трябва да дадат кръвен десятък. По един на всеки десет — мъж, жена, дете — да бъде убит. Каква ще бъде смъртта им е без значение. Всички останали ще бъдат продадени в робство. Нито едно семейство да не остане цяло. Доскорошните граждани на Полиситара ще бъдат пръснати по всички краища на кралството ми, имената и родината им ще бъдат забравени. Това са заповедите ви, трибун а̀ Симабю. Изпълнете ги.

Бях очаквал, че императорът ще иска да накаже Кальо, но не чак толкова ужасно. Поех си дъх.

— Не, ваше величество. Няма да ги изпълня.

— Какво? — Прозвуча като змийски съсък.

— Тези заповеди са против законите и на боговете, и на хората. Не мога да се подчиня.

— Ти ми се закле!

— Заклех ви се. Девизът на семейството ми е „Държим на верността“. Но вашите заповеди са зло и идват от сърцето, не от главата, а моят дълг е да ви пазя от злото, колкото мога. Вие сам положихте клетва да управлявате мъдро и добре и никога да не се отнасяте жестоко към поданиците си. Аз поставих короната на главата ви, когато изрекохте тези думи.

— Аз съм императорът, трибуне!

— Да, вие сте императорът. Ще се подчиня на всяко ваше желание, дори ще се самоубия, ако заповядате. Но не и на тези заповеди. Съжалявам, сър.