Читать «Кралят-демон» онлайн - страница 322

Денят премина като в мъгла, в чудене и въпроси. Към полунощ стоях самотен на сивите каменни зъбери, без да усещам студения вятър и дъжда, биещ в лицето ми.

Императорът беше жив.

Знаех, че ще ме призове, все едно дали за да ме накаже, или за да ме използва отново, за да си възвърне империята.

Клетвата, в която съм се врекъл, кънти в ума ми:

„Държим на верността.“