Читать «Кралят-демон» онлайн - страница 59

Вените на слепоочията на императора се издуха и устните му се свиха в тънка резка.

— Добре. Щом няма да се подчиниш, ще намеря друг, който ще го направи. Освободен сте от задълженията си, трибун Дамастес а̀ Симабю, и ви заповядам да се върнете незабавно в Никиас. Няма да издавате никакви заповеди на никой, който е бил до този момент ваш подчинен, ясно ли е?

— Да, сър.

Очите на императора се взряха в мен, черни и демонски напрегнати, а после Зрящата купа помръкна.

Бях унищожен.

6.

Водният палат

Нимфата се изкикоти похотливо и се гмурна в кипналото езерце. Изплува до подножието на пенливия водопад и се закатери по водните струи като по стълба. Беше много прелестна, много гола и с бяло-руса коса. Освен това имаше лицето на Маран. Спря се малко под върха на водопада и стъпи на полускритата, обрасла с мъх скална издатина. Сви подканящо пръстче към мен и се шмугна зад водопада, в пещерата си.

Нимфата, по-скоро една стъпка висока вълшебна илюзия, ми беше подарък от Маран, когато бяхме женени от две години, един сезон и четиридесет и пет дни. Бях попитал за повода и тя каза „Просто защото“. „Просто защото“ ми се стори великолепна традиция, която можехме да си създадем, и така се оказа.

Седях на каменната скамейка, без да обръщам внимание на гъстата сива мъгла, загърнала градината наоколо. Леко неприличните игри на нимфата, които сякаш никога не се повтаряха, обикновено ме развеселяваха. Но този път нищо не можеше да промени настроението ми — оставаше си толкова мрачно и пусто, колкото сезона.

Бяхме напуснали Полиситара пет дни след като ме освободиха, веднага щом Синаит реши, че Кутулу може да пътува.

Домин Биканер пое задълженията ми, заедно с тези на принц-регент, докато пристигне заместник. На два пъти се опита да повдигне въпроса за случилото се, но не го позволих. И двамата бяхме войници, заклели се да се подчиняваме на заповедите, които ни дават. Той нареди Червените пиконосци да ескортират Маран, личния ми персонал и самия мен до Никиас. След като пристигнехме в столицата, вече нямаше да имам право на личната си охрана, нито на обслужващия персонал, освен позволеното ми от императора. Карджан обаче заяви, че ще остане на служба при мен. Казах, че е невъзможно — водеше се на списък в Ърейски пиконосци и трябваше да се върне в полка си и към обичайните си задължения.

— Казах каквото казах — отвърна той. — Ще бъда с вас като войник или като дезертьор. Не ми пука кое от двете.

Биканер отново намери решение — Карджан беше зачислен към мен със „специални задължения“.

Тленните останки на принц Рюферн, съхранени със заклинание в стаза, бяха увити в черна коприна и драпираната с черно катафалка пътуваше в челото на колоната, зад конния авангард. Зад Рюферн беше болничният фургон, возещ все още замаяния Кутулу.

Смятах да напусна града без никакви церемонии, да избегна неудобствата, но се оказа невъзможно. Седемнадесети Ърейски пиконосци и Десети хусарски, в пълно снаряжение, се бяха строили в главния двор и когато двамата с Маран слязохме от парадния вход към екипажа ни, мъжете ни поздравиха с възторжени викове, все едно че сме спечелили голяма победа, още веднъж и още веднъж.