Читать «Кралят-демон» онлайн - страница 53

Примигах и погледнах отново. Грешеше — виждах съвсем ясно униформите им. Офицерите, в пълно снаряжение, маршируваха в челото под ритъма на шест барабана. Засвири музика и познах мелодията — стандартна маршова песен. Вече се канех да упрекна ясновидката, че не познава армията, но тя ме стисна за ръката и ми заповяда:

— Потъркай си очите! Докато се насълзят — поколебах се, след което се подчиних. Тя прокара пръст по челото ми, предполагам, че очерта някакъв символ, и зареди монотонно:

Виж добре. Взри се. Истината виж. Виж какво е. Виж отвъд. Отвъд булото. Истината виж. Виж добре…

Гледката ми се замъгли, след миг се проясни и стана съвсем чиста. Вече вместо нуманцийска войска срещу нас настъпваше кипнала маса калийци. Бяха градско простолюдие, занаятчии, селяци, благородници, въоръжени с какво ли не, от пики до копия и мечове. Дори бяха организирани в груби формации. От двете страни на тълпата крачеха мъже в броня. Скритите заговорници, от които Кутулу толкова се боеше, бяха избрали този момент за голямото си въстание:

И не пееха маршова песен, а подвикваха в нестроен хор:

Смърт на нуманцийците. Смърт на техните слуги. Избийте ги до крак. Избийте ги до крак. Избийте ги до крак…

Начело, вдигнал високо над главата си копие, крачеше ландграф Молайс Амбойна и викаше по-силно от всички. На копието имаше малко знаме и веднага го познах от гражданската война — стария флаг на Чардън Шир!

— Затворете портите! — изревах и затичах към огромната макара. Единият тръбач остана закован на място, объркан, другият затича след мен. — Синаит! — извиках през рамо. — Изкарай пиконосците!

Тя хукна през двора към цитаделата и завика за домин Биканер. Вложих всичката си сила и макарата бавно, с неохота заскърца и се завъртя.

— Хайде! — изревах на тръбача и той натисна другия дървен лост, после извика от болка, защото една стрела се заби в хълбока му. Той се вкопчи в нея с две ръце, изкрещя и рухна на камъните. Извадих сабята и посякох дебелото колкото ръката ми въже, но бях много закъснял — щурмуващите вече нахлуваха в замъка. Едно копие издрънча по камъните до мен, после второ, обърнах се и затичах към цитаделата на Пиконосците.

Един мъж с брадва се откъсна от тълпата и се втурна към мен. Рязко се извъртях и коленичих, стиснал сабята с двете ръце, и той се наниза на острието. Измъкнах го с ритник, сниших се и поредното копие изфуча над главата ми.

— Хванете го! — изрева ландграфът. — Това е проклетият им трибун!

Затичах още по-силно, през портата и в нашата цитадела. Тълпата зад мен прииждаше и ревеше за кръв. Объркани мъже и жени се изсипваха от вратите на двора като мравки, когато излеят вряла вода върху мравуняка.

Прибрах сабята, грабнах лъка на един паднал стрелец и метнах колчана през рамо. Огледах връхлитащата сган, забелязах един с богато украсена броня, прицелих се внимателно, стрелях и той изпищя и се сгърчи — стрелата се заби до половината в слабините му. Изсвистяха още стрели, дъжд от копия полетя срещу калийците. Те западаха и закрещяха, но крясъците им сякаш вляха още повече огън у останалите. Зърнах Амбойна, стрелях по него и не улучих. Докато пак опъна лъка, беше изчезнал в тълпата. Видях друг едър мъж, който крещеше заповеди, и го поразих.