Читать «Кралят-демон» онлайн - страница 51

Щетите, които претърпяхме, бяха много леки — един пиконосец със счупена ръка и двама от хората на Кутулу с леки рани.

Кутулу яздеше между пленниците, оглеждаше ги внимателно и се мъчеше да реши кой трябва да бъде разпитан пръв и кой пръв ще се прекърши. Кимея го изгледа веднъж, с много студен поглед, и разбрах, че ще умре, без да му даде повод за задоволство.

Странно, но не изпитвах чувство на триумф, каквото се полагаше. Приписах го на сивото дъждовно време. Прекъснах мрачните си размисли и подхванах спор с Карджан: заявих му, че е повишен в старши пиконосец и че този път, заклевам се в Айса, ще си опази нашивките или ще го върна при редовите пиконосци. Той само изръмжа, вместо да се ядоса. Сигурно лошото време влияеше и на него.

Принц Рюферн заяви, че след два дни ще обяви публичен съд и ще покаже на гражданите на Кальо колко бързо се справя император Тенедос с онези, които му желаят злото.

— Бих искал да ви посъветвам друго — каза Кутулу с кроткия си, невъзмутим тон.

— Защо? Искам с тези свине да се приключи колкото може по-бързо — отвърна принцът, след което на лицето му се изписа зла усмивка. — Моля за извинение, полицай. Не помислих. В тази конспирация е възможно да има и други. Всъщност сигурен съм.

— Аз не съм сигурен в нищо, ваше височество. Точно затова желая да разпитам подробно тези пленници.

— Имате разрешението ми — заяви Рюферн. — Всеки метод, който изберете, е приемлив. Дори да… загубим в процеса някой от тези предатели, наказания няма да има.

— Никой няма да умре — каза Кутулу. — Няма да им позволя.

Настръхнах.

— Ваше височество — попитах, — какво ще правим с ландграф Амбойна? Той върна ли се вече?

— Не. Но щом се върне, тутакси ще отиде в тъмницата при другите — отвърна принцът. — Огорчен съм, че допуснах този хлевоуст подлец да се радва на благоволението ми — поклати глава. — Мислех, че съм срещал какви ли не мошеници, докато бях търговец. Но такъв като Амбойна, който може да лъже, да лъже и лъже… никога! Предполагам, че ще се опита да ме убеди, че не е знаел за делата на сина си или че е бил омагьосан. Но ви обещавам, Дамастес и имперски детектив Кутулу, ще го сполети същата съдба като останалите. Не съм сигурен само каква екзекуция да му избера. Но ще е такава, че всички калийци десет поколения да тръпнат от разказа как са издъхнали тези псета!

— Чувствам се като пълна глупачка — оплака се Маран. — Изпълвам се цялата с тревога, съблазнявам те, преди да тръгнеш, все едно че никога вече няма да те видя, а ти се връщаш наперен с всичките злодеи, напъхани в чувала.

— Частта със съблазняването поне не беше напразна.

— Ти си само една дълга шест стъпки и половина похот и нищо друго, знаеш ли?

— Не ми е чак толкова дълъг — отвърнах и завъртях очи като побъркан за сексманиак.

— Достатъчно дълъг ти е — настроението й се промени. — Дамастес, как мислиш, ще имаме ли дете?

Маран беше забременяла, когато се оженихме, но скоро след това беше пометнала. Двамата искахме деца и бяхме търсили съветите на заклинатели и лечители. Последният, при това най-скъпият, ни беше казал, че се съмнява, че изобщо ще можем да си имаме. Смяташе, че мъртвороденото бебе е отнело способността й да износи дете.