Читать «Кралят-демон» онлайн - страница 29

Габран бълнуваше за змии, за огромни змии, за хора, които се превръщали в змии и искали да го убият, но той бягал, бягал… Изведнъж притихна и зяпна, с очи като на бухал.

— Избиха всички — заговори той, вече спокойно. — Всички коне, всички мъже. Опитаха се и мен да убият. Но аз бях по-бърз от тях, побягнах през полята, после — през една река. Не можаха да ме проследят.

— Сега ще дойдат тук. Ще дойдат да ме хванат. Но аз вече съм в безопасност, нали? Нали? Нали! — гласът му се извиси до крясък. Двама души го задържаха, насила изсипаха някаква отвара в стиснатите му устни и той отново се успокои.

— Това беше, за да заспя, нали? Добре. Мога да спя. Няма да ме намерят, докато спя. А и да ме намерят, ще ми е все едно. Не. Все ми е едно. Няма да… — и се строполи в леглото, по-скоро припаднал, отколкото заспал.

Излетях на бегом от лазарета, като изревах на застаналия мирно боец домин Биканер да се яви при мен в дежурното помещение на Пиконосците и един бегач да повика Кутулу и ясновидката Синаит, и да им каже да се приготвят за път. Ако в приказките на Габран имаше нещо вярно, щеше да ни потрябва магия; освен това смятах да действам бързо — много по-бързо, отколкото калийците допускаха, че е възможно.

Биканер дойде на бегом. Адютантът му капитан Рестенет му бе разказал за Габран, а той бе служил достатъчно дълго с мен, за да се сети какво се каня да направя.

— Легат Айли с колоната си тръгна призори със заповед да проведе съд тук — заяви той и посочи на картата в дежурното. Селото се наричаше Неверн, намираше се в подножията на хълмовете, на два часа езда от Полиситара.

— Добре. Дежурният ескадрон…

— Тигър, сър.

— Значи Тигър. Ще взема и моите Червени пиконосци. Ще вдигнем и ескадрон хусари. Да са готови за път до десет-петнайсет минути.

— Да, сър. Ще поема лично командата…

— Не — прекъснах го рязко. — Аз ще ги водя. Но можеш да дойдеш, ако искаш.

— Слушам, сър. Благодаря, сър.

Кутулу нахлу в стаята веднага щом Биканер изхвърча навън. Обясних му накратко какво според мен се е случило.

— Липсва ни информация.

— Знам — съгласих се. — Но ако чакаме за подробности, няма да остане и един свидетел. Е, тръгваш ли с мен, или не?

— Ще дойда.

— Добре. Ще ти осигуря кон — Карджан чакаше на входа с доспехите ми; самият той беше с шлем, броня и метални ръкавици.

— Оседлават Лукан, сър.

— Добре. Отведи този човек в конюшните и му намери бърз и надежден кон. И нареди да оседлаят още един за ясновидката Синаит. Действай!

Карджан тръгна на бегом, последван от полицая. Капитан Ласта влезе с трополене и започна да стяга снаряжението си. И аз се залових с бронята си.

— Един въпрос, сър?

— Давай, капитан.

— Ако излезе клопка? Ако са ни нагласили засада?

Помислих. Не. Нямаше да очакват толкова бърза реакция. Щяха да си помислят, че ще изчакаме до заранта, за да разполагаме с цял ден и да не рискуваме с езда из Кальо на свечеряване.

— Айса да се смили над тях, ако го направят. Ние няма да им простим.

Синаит ни чакаше в двора, с набран високо халат за езда; в едната си ръка държеше платнения калъф с магическите си вещи. Бойците се строиха, описах бързо малкото неща, които знаех, и сержантите зареваха команди.