Читать «Кралят-демон» онлайн - страница 28

— Не. Съмнявам се, че ще успее — отвърна Кутулу. — В Никиас накарах най-добрите заклинатели да опитат, без никакъв резултат. А императорът ги превърна в реална сила, вместо пасмина изкопаеми, които се дърлят по теорията на магията.

Кутулу се огледа, сякаш се боеше от подслушвачи, и заговори почти шепнешком:

— Имате ли някакви следи, или подозрения макар, за някаква дейност на Майсир тук?

— Не — отвърнах изненадано… но си спомних думите на Тенедос.

— Императорът иска да знае дали някои от изчезналите висши калийски чиновници не са избягали през Спорните земи и не са намерили убежище при крал Байран.

— Може би неколцина са се опитали. Но трудно мога да повярвам, че някой висш служител или магьосник, с повече дрипи по себе си от препаската около слабините, би могъл да убеди Планинските воини да го пуснат до границата на Майсир.

— Аз също. Убеден съм, че оцелелите от войната са се спотаили или са избягали в други провинции на Нуманция. Но императорът не е убеден в това — той поклати глава. — Великите хора провъзгласяват истината, а ние, по-низшите същества, можем само да се опитваме да наместим в тази визия каквото сами виждаме. Добре. Да видим аз какво ще мога да открия.

Жаркото време привършваше и започваше Дъждовното време, с лекото ръмене в началото, а после — с поройните мусони. Все още беше топло, но сивите влажни дни подхождаха на мрачната работа, която беше започнала.

Без излишни фанфари, Кутулу и хората му се заловиха за работа. В замъка непрекъснато влизаха и излизаха непознати, било сами, било на групи. Нито знаех, нито питах какви са и какво правят.

Други от персонала на Кутулу бяха също толкова заети. Наложи се да преместя помещението за затворническата охрана един етаж по-горе и да се разпоредя да застелят подовете с дебели килими, защото писъците от стаите за изтезания наистина бяха изнервящи.

Никак не ми харесваше, но това е начинът, по който държавата ми провежда разпити и налага закона. Принц Рюферн изглеждаше доволен и досаждаше на Кутулу с настояванията си да посети стаите за разпити. Кутулу отказваше с твърдението, че всяка външна намеса щяла да развали реда, който се опитвал да наложи, и да намали потока информация, която чиновниците му записвали.

Утешавах се с това, че задълженията ми нямат нищо общо с подобно зло и че съдийските ми патрули обикалят съсипаната и разорена страна и полагат усилия да наложат справедливост.

Мъжът се домъкнал до градските порти някъде към обед, през тежките дъждовни пелени, изсипващи се от небето. Униформата му била на жалки дрипи и стражите решили, че е полудял.

Беше конник от Втора колона, ескадрон Леопард, Седемнадесети Ърейски пиконосци.

Отвели го във войнишкия лазарет на замъка и там го разпознали като конник Габран, излязъл същата сутрин със съдийския патрул на легат Айли. Истеричните му бълнувания накарали дежурния офицер да заповяда да ме извикат веднага.