Читать «Кралят-демон» онлайн - страница 27

— Няма защо — да се шегуваш с Кутулу беше все едно да пикаеш срещу вятъра — нищо не става, а пръските са доста неприятни. Все пак по някаква неразбираема причина този дребен мъж донякъде ми допадаше — доколкото е възможно да ти допада човек, чиято единствена страст и цел в живота е да разбере всичките ти лични неща, а и на всеки друг.

— Ще започна със своя въпрос. Товиетите действат ли в Кальо? В докладите ви не забелязах нищо за тях.

Зяпнах. Товиетите бяха култ на терора, възникнал най-напред в Кайт, една от Спорните земи. Култът им беше създаден от един неизвестен, вероятно мъртъв магьосник и се прекланяха пред кристалния демон Так. Бяха се пръснали из цяла Нуманция и избиха всичко по пътя си. Целта им беше да унищожат цялото общество, за да може да триумфира тяхното право. Последователите им имаха право не само над живота на благородните и богатите, но и над тяхното богатство, земя и жени. Но Тенедос беше унищожил Так, а двамата с Кутулу и армията бяхме помели товиетите с наказателни патрули преди девет години.

Все някои обаче трябваше да се оцелели от нашите чистки и да са избягали. Но доколкото знаех, бяхме унищожили водачите им и си мислех, че орденът вече не е нищо повече от един лош сън от миналото.

— Не съм луд — каза Кутулу. — Товиетите са се надигнали отново. Помните ли символа им?

Помнех го — беше надраскан на всяка стена в Саяна, столицата на Кайт — червен кръг, изобразяващ товиетите, червен заради загиналите им водачи, които смятаха за мъченици, с надигащи се от него съскащи змии. Кутулу кимна.

— Отрязахме много глави на пепелянки. Но все още ги има.

— Но на кого служат? Так е мъртъв, или поне така си мислех.

— Нито един магьосник, дори императорът, не можа да намери и най-малка следа от демона — съгласи се Кутулу. — Но товиетите са се променили. Арестувах още петнайсетина в Никиас. При разпит, докато издъхнат, твърдят, че си нямат предводител и господар. Смъртта на Так и смъртта на членовете на висшия съвет на организацията им били доказали, че са тръгнали подир грешна звезда.

— Сега всички членове са с равен ранг и са организирани в малки групи — продължи той. — Готови са да убиват могъщите и властните при всяка възможност, пак така с жълтото копринено въже, когато е възможно, и им е разрешено да обират каквото могат и да го делят с членовете на братството. Твърдят, че един ден може би ще се появи нов водач, но няма да е демон, а човек, човек, който ще ги предвожда добре и те ще се откажат от кървавите си нрави в името на мира, и всички мъже и жени ще бъдат равни — лицето му се сви в гримаса. — Малко са, доколкото мога да преценя. Но са опасни. Зная поне за десетина души, които са удушили, и съм готов да се обзаложа, че в три пъти повече случаи с други убийства вината е тяхна. Не успях да открия никакво ръководство, което да унищожа. Може би казват истината, въпреки че досега не съм се занимавал с глутница псета без водач.

— Това е съвсем ново — признах аз. — Можете да си представите що за полицаи имаме тук в Кальо. Не отстъпват на най-долните клюкарки. А „тайните агенти“ не стават и за пилчари. Но за товиетите не съм чул никаква клюка. Дали да не накарам ясновидката да направи заклинание, да видим дали няма да намери някакво доказателство?