Читать «Тайната история» онлайн - страница 61

Ако Джулиан приемеше поканата ни за вечеря в провинцията, настъпваше истински празник. Франсис поръчваше какво ли не в бакалницата, ровеше се из готварските книги и в продължение на дни се тюхкаше какво да сготви, какво вино да сервира с него, кои съдове да използва и какво да бъде резервното ястие, ако суфлето спадне. Смокинги отиваха на химическо чистене, цветя пристигаха от цветарниците, а Бъни скриваше своя екземпляр от „Невястата на Фу Манчу“64 и започваше да разнася том на Омир.

Изобщо не знам защо настоявахме да правим всички тези приготовления за вечерите, защото неизменно се оказвахме изнервени и изтощени още преди пристигането на Джулиан. За всички, включително и за госта, те бяха ужасяващо изпитание. Сигурен съм в това, въпреки че той винаги се държеше весело, бе елегантен, забавен и неуморен във възхищението си от всички и всичко, при все че приемаше средно една на всеки три покани. Беше ми много трудно да прикрия притеснението си, облечен във взетия под наем смокинг и с моите далеч не обширни познания за етикета на масата. Другите бяха много по-обиграни в този тип лицемерие. Пет минути преди пристигането на Джулиан те се влачеха из дневната, завесите бяха дръпнати, вечерята къкреше в съдовете за притопляне в кухнята, дърпаха нервно яките си и изглеждаха като пребити от умора, но в мига, в който се разнесеше звукът от звънеца на входната врата, гърбовете им се изправяха, разговорът отново се съживяваше и сякаш дори гънките по дрехите им изчезваха.

Макар че тогава намирах тези вечери за изтощителни и неприятни, сега откривам в спомените си за тях нещо изключително прекрасно: помня онази тъмна, огромна стая със сводест таван, огъня, който пращеше в огнището и блесналите ни, но и някак призрачно бледи лица. Светлината на огъня уголемяваше сенките ни, хвърляше отблясъци от сребърните повърхности, пълзеше нагоре по стените, отразяваше се в ярко оранжево във витражите, сякаш навън гореше градът. Свистенето на пламъците звучеше като пърхане на ято птици, впримчени и борещи се във вихъра високо горе под тавана. Изобщо нямаше да се изненадам, ако дългата, махагонова маса, застлана тържествено с бяла покривка, отрупана с порцелан, свещи, плодове и цветя, просто изчезнеше във въздуха като вълшебните ковчежета от приказките.

Има една сцена, която неизменно се повтаряше през онези вечери — тя ме спохожда отново и отново, като натрапчиво и подмолно течение в съня ми. Джулиан, седнал начело на дългата маса, се изправя на крака и вдига чашата си с вино.

— Да живеем вечно.

Ние също се изправяме и събираме чашите си над масата, сякаш сме полк, който кръстосва саби: Хенри и Бъни, Чарлс и Франсис, Камила и аз.

— Да живеем вечно — отговаряме в един глас и като един пием до дъно.

Винаги, винаги, една и съща наздравица. Да живеем вечно.

Сега ми е странно, че прекарвах толкова много време с тях и въпреки това не знаех почти нищо за онова, което предстоеше да се случи в края на семестъра. Физически нямаше почти никакъв знак, че нещо изобщо има да се случва, бяха прекалено умни, за да се издадат, но дори и дребните несъответствия, които прозираха изпод броните им, аз посрещах със съзнателно нежелание да прозра. Всъщност съм искал да поддържам илюзията, че отношенията им с мен са напълно открити, че сме приятели, че нямаме тайни един от друг, въпреки фактите, говорещи, че има много неща, в които не ме бяха посветили, а щеше да измине известно време, преди да го направят. Опитвах се да го пренебрегна, но през цялото време го съзнавах. Знаех, например, че петимата правят неща, за които не ми казваха, че в тези случаи не ме канят и че ако поставех въпроса ребром, щяха да се обединят и да излъжат по доста небрежен, но убедителен начин. Всъщност бяха толкова убедителни, толкова безпогрешно оркестрирани във вариациите и контрапункта на изкуството на лъжата (немигващият непукизъм на близнаците ярко се открояваше на фона на палячовщината на Бъни, или на отегчената раздразнителност на Хенри, докато преразказваше обикновена поредица от събития), че противно на себе си им вярвах, често въпреки наличието на доказателства за обратното.