Читать «Тайната история» онлайн - страница 62

Разбира се, сега, подпомогнат от времето, виждам податките за онова, което се случваше. Трябва да призная, че тези улики бяха много малко: в начина, по който понякога много загадъчно изчезваха и часове по-късно бяха доста уклончиви, ако ги попитах какво са правили, и в скритите им шеги, разменени на старогръцки или латински, които — прекрасно съзнавах това — не бяха предназначени за моите уши. Съвсем естествено бе това да не ми се нрави, но зад тях сякаш не се криеше нищо стряскащо или необикновено, въпреки че много по-късно някои от тези случайни забележки и скрити шеги придобиха ужасяващо значение. В края на семестъра например, Бъни бе придобил влудяващия навик внезапно да подхваща строфи от детската песничка „Фермерът от долчинката“. Това само ме дразнеше и не можех да разбера яростната тревога, която обземаше останалите. Тогава не знаех, сега знам и мисля, че тази песничка ги е смразявала до мозъка на костите им.

Забелязвах това-онова разбира се. Предполагам, че след като прекарвах толкова време около тях, би било невъзможно да не забележа. Но в повечето от случаите ставаше дума за приумици, противоречия, които обаче бяха толкова незначителни, че по-скоро и вас биха убедили колко малко основания съм имал да предположа нещо нередно. Например и петимата сякаш бяха сполитани от необичайно много злополучия. Винаги бяха издрани от котки, порязали се при бръснене, спънали се в табуретки в тъмното — със сигурност разумни обяснения, но за хора, които водят уседнал начин на живот, имаха прекалено много охлузвания и ожулвания. Проявяваха странна загриженост за времето, която за мен бе още по-необичайна, защото нито един от тях не се занимаваше с нещо, зависещо толкова много от времето. При все това то се бе превърнало в идея-фикс, особено за Хенри. Той бе основно загрижен за внезапните падания на температурите: понякога в колата въртеше толкова настървено копчето на радиото, сякаш бе морски капитан, който иска да разбере данните от барометрите, прогнозите за по-дълъг период и да събере какви ли не други сведения. Съобщенията, че живачното стълбче на барометъра пада главоломно го караха да изпада във внезапна и необяснима меланхолия. Чудех се какво щеше да прави през зимата, но тази загриженост изчезна преди падането на първия сняг и никога не се появи отново.