Читать «Тайната история» онлайн - страница 356

Сигурно си мислите, че след всичко, което преживяхме, през годините с Франсис и близнаците сме поддържали близки отношения. Но след смъртта на Хенри, сякаш нишката, която ни свързваше, внезапно се прекъсна и много скоро след това започнахме да се отчуждаваме.

Цялото лято, докато бях в Бруклин, Франсис бе в Манхатън. През това време говорихме пет пъти по телефона и се видяхме два. И двата пъти в един бар в горен Ийст Сайд, точно под апартамента на майка му. Не обичаше да се отдалечава от къщи. Казваше, че тълпите го изнервяли — само две пресечки и вече започвал да се бои, че сградите ще се сгромолясат върху него. Ръцете му не спираха да си играят с пепелника. Четеше много. Изглежда, че всички в бара го познаваха.

Близнаците бяха във Вирджиния, изолирани в жилището на баба си — без право на свиждания. През онова лято Камила ми изпрати три картички и ми се обади два пъти. А после, през октомври, когато се бях върнал в училище, ми писа, за да ми каже, че Чарлс е спрял да пие, от месец не бил близвал капка. Получих и една коледна картичка. През февруари една за рождения ми ден, в която съвсем подчертано нямаше никакви новини за Чарлс. А после дълго време нямах никакви известия.

По времето, когато се дипломирах, подновихме откъслечните си комуникации. „Кой би помислил, писа Франсис, че измежду всички нас ти ще си единственият, който ще завърши с диплома.“ Камила ми изпрати поздравителна картичка и се обади няколко пъти. Говорехме нещо за това двамата да дойдат в Хампдън, за да присъстват на раздаването на дипломите, но идеята не се осъществи, а и аз не бях особено изненадан от това.

Последният курс в колежа започнах да се виждам със Софи Диърболд, а през последния семестър се преместих в апартамента й извън студентското градче на Уотър стрийт, само през няколко къщи от жилището на Хенри, където в задния двор розите „мадам Исак Периер“ подивяваха. Хрумна ми, че той така и не доживя да ги види разцъфнали тези рози, които миришеха на малини. Там бе и оцелелият след химическите му опити булдог, който излизаше да ме лае, когато минавах. След колежа Софи си намери работа в една танцова трупа в Лос Анжелис. Мислехме, че се обичаме. Говорехме, че ще се женим. Цялото ми подсъзнание ме предупреждаваше да не го правя (през нощта сънувах катастрофи с автомобили, снайперисти по магистралите и блесналите очи на адски кучета из паркингите в предградията), но ограничих кандидатстванията си за стипендия до колежите в Южна Калифорния.