Читать «Тайната история» онлайн - страница 353

Пистолетът бе у Хенри. Извъртя ръката на Чарлс зад гърба му, а той се бореше и се мяташе като обезумял. Хенри заби и опря пистолета в гърба му и го накара да се отмести от вратата.

Все още не бях осъзнал напълно случилото се. Помислих си, че може би трябва да седна. Дали куршумът все още бе в мен? Дали щях да умра? Мисълта бе абсурдна, струваше се ми се невъзможно. Стомахът ми гореше, но аз се чувствах странно спокоен. Винаги съм си мислел, че боли много повече, когато те прострелят. Внимателно отстъпих назад и усетих облегалката на стола, на който бях седял, да се удря в краката ми. Седнах.

Въпреки че едната му ръка бе извита зад гърба, Чарлс се опитваше да забие лакътя на другата в корема на Хенри, който го блъсна и той се запрепъва през стаята към стола.

— Сядай.

Чарлс се опита да се изправи. Хенри пак го бутна да седне. Отново се опита да стане, но Хенри го зашлеви и плесницата прозвуча по-силно от изстрел. А после отстъпи, все още насочил пистолета към Чарлс и спусна щорите.

Сложих ръка на дупката в ризата си. Леко се наведох напред и почувствах остра болка. Очаквах всички да спрат и да ме погледнат. Никой не го направи. Чудех се дали да им извикам.

Главата на Чарлс бе отпусната назад върху облегалката на стола. Забелязах, че по устата му имаше кръв. Очите му бяха изцъклени.

Хенри се пресегна неумело, защото държеше оръжието в дясната си ръка, свали очилата и ги потърка в ризата си. После пак ги сложи.

— Е, Чарлс. Сега вече я оплеска.

Чувах някаква шумотевица на долния етаж, която долиташе през отворения прозорец — стъпки, гласове, затръшване на врата.

— Мислиш ли, че някой е чул? — попита разтревожено Франсис.

— Според мен са чули — отвърна Хенри.

Камила се приближи към Чарлс. Той посегна пиянски да я отблъсне.

— Махни се от него — каза Хенри.

— Какво ще правим с прозореца? — попита Франсис.

— А какво ще правим с мен? — казах аз.

Всички се обърнаха и ме погледнаха.

— Той ме простреля.

Не знам защо, но тази реплика не предизвика драматичния ответ, който очаквах. Нямах възможност да дообясня, защото от стълбите долетяха стъпки и някой задумка по вратата.

— Какво става там? — разпознах гласа на хотелиера. — Какво става?

Франсис закри лицето си с ръце.

— О, мамка му.

— Отворете.

Чарлс промърмори нещо неясно и се опита да вдигне глава. Хенри прехапа устни. Отиде до прозореца и повдигна леко щората.

После се обърна. Все още държеше пистолета.

— Ела тук — каза на Камила.

Тя го погледна с ужас. Същото направихме Франсис и аз.

Той й направи знак да се приближи с пистолета.

— Ела. Бързо.

Призля ми. „Какво прави?“ помислих си озадачен.

Камила се отдалечи една крачка от него. В погледа й имаше ужас.

— Не, Хенри — каза тя, — недей…

За моя изненада той й се усмихна.

— Мислиш, че ще те нараня? Ела.

Тя отиде. Целуна я между очите, а после й прошепна нещо в ухото — винаги съм се питал какво е било.

— Имам ключ — извика хотелиерът, докато думкаше по вратата. — Ще го използвам.

Стаята се въртеше. „Идиот, помислих си обезумял, просто натисни дръжката на вратата.“

Хенри отново целуна Камила.