Читать «Тайната история» онлайн - страница 351

— Ти какво би направил? Ако беше твоят камион? Няма да направи нищо, преди да е говорил с мен, но ако Чарлс не се върне, примерно утре следобед…

Решихме да се отбием през „Албемарл“. Колата на Хенри бе паркирана отпред. С Франсис влязохме предпазливо във фоайето, защото не знаехме как ще се справим с хотелиера, но като по чудо на рецепцията нямаше никого.

Качихме се на втория етаж до 3-А. Камила ни отвори. Вечеряха заедно, румсървис — агнешки пържоли, бутилка бургундско и жълта роза във ваза.

Хенри не бе доволен, че ни вижда.

— Какво мога да направя за вас? — попита и остави вилицата.

— Става дума за Чарлс — каза Франсис. — Измъкна се, без да разберем.

Разказа им за камиона. Седнах до Камила. Бях гладен, а агнешката й пържола изглеждаше доста апетитна. Видя ме, че я гледам и разсеяно побутна чинията към мен.

— Ето, хапни си.

Хапнах си и изпих чаша вино. Хенри не спря да се храни и слушаше.

— Къде според теб е отишъл? — попита той, когато Франсис свърши.

— Откъде, по дяволите, да знам?

— Не можеш да накараш господин Хач да не предявява обвинения, нали?

— Не и ако не си върне камиона. Или ако Чарлс катастрофира.

— Колко може да струва един такъв камион? Ако приемем, че леля ти не му го е купила.

— Дума да не става.

Хенри избърса устата си с кърпа и бръкна в джоба си за цигара.

— Чарлс се превръща в доста сериозен проблем. Знаете ли какво си мисля? Колко би ми струвало да наема частна болногледачка.

— За да го откажеш от пиенето, това ли имаш предвид?

— Разбира се. Очевидно не можем да го изпратим в болница. Може би, ако наемем хотелска стая — не тук, някъде другаде, и ако намерим човек, комуто можем да се доверим, може би някой, който не говори английски…

Камила изглеждаше болна. Беше се отпуснала в стола си.

— Хенри, какво ще правиш? Ще го отвлечеш ли? — попита тя.

— Да го отвлека не е думата, която бих използвал.

— Страхувам се, че ще катастрофира. Мисля, че трябва да излезем да го търсим.

— Търсихме го из целия град — каза Франсис. — Според мен не е в Хампдън.

— Звъняхте ли в болницата?

— Не.

— Според мен онова, което трябва да направим — каза Хенри, — е да се обадим в полицията. Да проверим дали не е имало някакви пътнотранспортни произшествия. Мислиш ли, че господин Хач би се съгласил да каже, че е заел камиона на Чарлс?

— Той наистина му го е заел.

— В такъв случай — каза Хенри, — би трябвало да няма проблем. Освен ако, разбира се, не го спрат за шофиране в пияно състояние.

— Или ако не успеем да го открием.

— От моя гледна точка — продължи Хенри, — най-доброто, което Чарлс може да направи сега, е да изчезне напълно от лицето на земята.

Изведнъж някой задумка бясно на вратата. Спогледахме се.

Лицето на Камила се изпъна от облекчение.

— Чарлс — каза тя, — Чарлс — стана бързо от стола и се отправи към вратата. Никой обаче не я бе заключил след нас и преди да успее да стигне, тя се отвори с трясък.

Беше Чарлс. Стоеше на прага и се оглеждаше пиянски из стаята. Бях толкова изненадан и радостен, че го виждам, та измина малко време преди да осъзная, че носи пистолет.