Читать «Тайната история» онлайн - страница 352

Влезе вътре и затвори вратата с ритник. Оръжието бе малката берета, която лелята на Франсис държеше в нощната си масичка, същото, което използвахме, за да се упражняваме по стрелба в цел миналата есен. Останахме като гръмнати. Само го зяпахме.

Най-после Камила проговори доста колебливо.

— Чарлс, какво си мислиш, че правиш?

— Махни се — каза Чарлс. Беше много пиян.

— Значи си дошъл да ме убиеш — рече Хенри. Все още държеше цигарата. Но беше запазил присъствие на духа. — Нали така?

— Да.

— И какво според теб ще решиш с това?

— Ти, кучи сине, съсипа живота ми.

Беше насочил пистолета в гърдите на Хенри. Обзе ме отчаяние, когато си спомних колко умел стрелец бе Чарлс, как чупеше редиците от саксии една след друга.

— Не бъди глупак — сряза го Хенри, а аз почувствах първите тръпки на истинската паника да пролазват по гърба ми. Този войнствен и кавгаджийски тон можеше да проработи при Франсис, може би дори при мен, но с Чарлс подходът бе пагубен. — Ако трябва да виниш някого за проблемите си, вини самия себе си.

Исках да му кажа да млъкне, но преди да успея да изрека каквото и да било, Чарлс се наведе рязко настрани, за да няма нищо на пътя му. Камила застана пред него.

— Чарлс, дай ми пистолета — каза тя.

Той отмахна с ръка косата от очите си, но в другата оръжието не трепваше.

— Казвам ти, Мили — така я наричаше галено, но много рядко, — по-добре се махни от пътя ми.

— Чарлс — каза Франсис. Беше бял като платно. — Седни. Пийни малко вино. Нека просто да забравим за това.

Прозорецът бе отворен и през него нахлуваше силното и насечено скрибуцане на щурците.

— Копеле мръсно — каза Чарлс и се олюля назад. Трябваше ми миг, за да схвана, че не се обръща към Франсис или Хенри, а към мен. — Аз ти вярвах. Ти му каза къде съм.

Бях прекалено втрещен, за да отговоря. Само примигнах.

— Знаех къде си — каза хладно Хенри. — Чарлс, ако искаш да ме застреляш, давай, направи го. Това ще бъде най-глупавото нещо, което някога си правил в живота си.

— Най-глупавото нещо, което някога направих в живота си, бе, че те послушах — отвърна Чарлс.

Това, което последва, се случи за миг. Чарлс вдигна ръка, за част от секундата Франсис, който беше най-близо до него, захвърли в лицето му чаша вино. В същия миг Хенри скочи от стола и се втурна напред. Един след друг последваха четири изстрела, звучеше като от пистолет с капси. При втория изстрел чух как се разби прозорец. А с третия усетих топло, парещо чувство в стомаха си, вляво от пъпа.

Хенри с две ръце държеше дясната ръка на Чарлс над главата му и я извиваше назад. Чарлс се бореше да хване пистолета с лявата си ръка, но Хенри я изви от китката и оръжието падна на пода. Чарлс се наведе да го вземе, но Хенри беше по-бърз.

Все още стоях прав. „Прострелян съм, мислех си, прострелян съм“. Посегнах надолу и докоснах корема си. Кръв. На бялата ми риза имаше малка, леко овъглена дупка. Присвит от болка, си казах „Ризата ми «Пол Смит»!“ В Сан Франсиско бях платил за нея едноседмична заплата. Усещах корема си много топъл. Раната излъчваше вълни от топлина.