Читать «Тайната история» онлайн - страница 33
Дона Тарт
Страхотно, рекох си, но въпреки това тръгнах с нея.
Неочаквано, но сакото се оказа хубаво — стар модел на „Брукс Брадърс“ от коприна без подплата, цвят слонова кост на тънки райета в пауново зелено. Малко се бе отпуснало, но ми прилепна.
— Джуди — рекох докато си гледах ръкавите. — Прекрасно е. Сигурна ли си, че нямаш нищо против?
— Можеш да го вземеш, нямам време да се занимавам с него. Заета съм да шия шибаните костюми за „Както ви се харесва“. Премиерата е след три седмици и си нямам представа какво ще правя. За мен този семестър работят първокурсници, които не могат да различат шевна машина от дупка в земята.
— Между другото, друже, сакото ти ми харесва — каза Бъни, докато слизахме от таксито. — Коприна, нали?
— Да. Беше на дядо ми.
Бъни защипа парче от плътния, жълтеникав плат близо до маншета и го потърка между пръстите си:
— Страхотна дрешка — каза важно. — Въпреки че не е най-подходящото нещо за сезона.
— Така ли? — попитах.
— Така. Това е Източният бряг, младежо. Знам, че що се отнася до дрехите, по твоя край са доста
Беше малък, красив ресторант, с бели покривки по масите и прозоречни ниши, гледащи към градината — жив плет, увивни рози, а покрай настланите с плочи пътеки имаше латинки. Посетителите бяха предимно заможни хора на средна възраст: червендалести провинциални адвокати, които съгласно модата във Върмонт носеха спортни обувки със своите официални костюми, а дамите носеха гланцово червило и поли от меки платове, изглеждаха добре, а и загарът им не бе толкова силен. Една двойка ни огледа, а аз ясно съзнавах впечатлението, което създавахме: двама красиви колежани с богати бащи и никакви проблеми. Една-две от жените бяха всъщност доста привлекателни, въпреки че всички бяха достатъчно възрастни, за да ми бъдат майки. Замислих се, че би било прекрасно, ако успея да се обвържа с някоя: представих си младолика матрона с голяма къща и съпруг, който през цялото време е извън града във връзка със своите бизнес дела. Хубави вечери, малко джобни пари, а защо не и нещо наистина голямо, като автомобил…
Един сервитьор се приближи внимателно към нас:
— Имате ли резервация?
— Коркоран и компания — рече Бъни с ръце в джобовете, олюлявайки се напред-назад на пети. — Къде се е скрил Каспар днес?
— В отпуск е. Ще се върне след две седмици.
— Браво на него — каза Бъни сърдечно.
— Ще му предам, че сте питали за него.
— Ще го направиш, нали?
— Каспар е страхотен — обясни Бъни, докато следвахме сервитьора към масата. — Метр д’. Висок старец с мустаци. Австриец или някакъв такъв — после снижи гласа си до шумен шепот — и не е хомо, можеш ли да си представиш. Забелязал ли си, че обратните си умират да работят в ресторанти? Искам да кажа,