Читать «Тайната история» онлайн - страница 31

Доктор Бленд бе, ако това, разбира се е възможно, по-голям празноглавец и от доктор Роланд. Когато бяха заедно, те приличаха на съюз на свръхгерои от комиксите — непобедими, неразрушимо съчетание от досада и объркване. Избъбрах някакво извинение и се измъкнах, оставяйки ги на собствените им изключителни способности.

Глава втора

Надявах се в деня на обяда ми с Бъни времето да бъде хладно, защото най-доброто ми сако бе от боцкащ тъмен туид, но в неделя, когато се събудих беше топло и ставаше още по-топло.

— Жежко ще е днеска — ми каза чистачът, когато минах край него в коридора. — Циганско лято.

Сакото беше хубаво — ирландска вълна, сива с тъмнозелени нишки. Купих го от Сан Франциско с почти всички пари, които бях спестил от работата си през лятото, но беше прекалено тежко за топъл и слънчев ден. Облякох го и се запътих към банята, за да оправя вратовръзката.

Не бях в настроение за разговори и се изненадах неприятно, когато вътре се сблъсках с Джуди Пуви, която миеше зъбите си на умивалника. Джуди живееше през няколко врати от моята и изглежда си мислеше, че нещо ни свързва, само защото беше от Лос Анжелис. Приклещваше ме в коридорите, опитваше се да ме накара да танцувам с нея на купоните и бе казала на няколко момичета, че ще спи с мен, при това по далеч не толкова деликатен начин. Обличаше се крещящо, имаше платинено руса коса и червен корвет с калифорнийска регистрация с нейните инициали, JUDY P. Гласът й бе висок и често достигаше до писък, който отекваше из къщата като крясъците на подплашени тропически птици.

— Здравей, Ричард — поздрави и изплю пастата от устата си. Носеше изрязани джинси със странни и безумни форми, изрисувани със светещ флумастер, беше облякла и прилепнало трико, което силно подчертаваше мускулите на развития й от аеробиката корем.

— Здравей — отвърнах и се заех да оправям вратовръзката си.

— Днес си сладък.

— Благодаря.

— На среща ли?

Извърнах очи от огледалото и я погледнах.

— Моля?

— Къде отиваш?

Вече бях свикнал с разпитите от нейна страна.

— Излизам да обядвам.

— С кого?

— Бъни Коркоран.

— Познаваш Бъни?

Отново се извърнах и я погледнах.

— Донякъде. А ти?

— Разбира се. Заедно посещавахме часовете по изкуство. Голям веселяк е. Въпреки че този негов налудничав приятел с очилата изобщо не ми харесва. Как му беше името?

— Хенри?

— Да, същия — наклони се напред и се захвана да разчесва косата си, като въртеше главата си насам-натам. Ноктите й бяха в червеното на „Шанел“, но толкова дълги, че най-вероятно ги бе купила от дрогерията. — Той е пълен нещастник.

— Харесва ми донякъде — отвърнах обиден.

— На мен не — и раздели косата си в средата, като за целта използва закривения нокът на показалеца си вместо гребен. — С мен винаги се е държал гадно. Не мога да понасям и ония близнаци.

— Защо? Близнаците са мили.

— Да, бе — каза тя и завъртя силно гримираните си очи към мен в огледалото. — Слушай сега. Миналият семестър съм на един купон, пияна до козирката и се полюшвам на дансинга. Всички се блъскат един в друг, не знам защо, но близначката решава да мине през дансинга и бам, натрисам се право в нея и то много силно. Тя изрича някаква обида, която си беше незаслужена и преди да се усетя, съм плиснала бирата си в лицето й. Нощта беше такава. Дотогава вече ме бяха залели с бира шест пъти и на мен ми се стори, че точно това трябва да направя, разбираш ли?