Читать «Тайната история» онлайн - страница 317

Опита да се изправи, когато влязохме в неговата част. Франсис дръпна завесата зад нас почти в лицата на любопитните посетители на началника на пощата — две жени на средна възраст, които си умираха да огледат добре Чарлс, а едната подаде врат и изграчи едно „добро утро“ през процепа в завесата с надеждата да подхване разговор.

— Дороти! Луиз! — извика някой от другата страна. — Насам!

Последваха забързани стъпки по балатума, кудкудякане и шумни поздрави.

— Проклети да са — каза Чарлс. Гласът му бе пресипнал и едва шепнеше. — През цялото време при него има хора. Непрекъснато влизат, излизат и се опитват да ме видят.

За да го разсея, му подадох орхидеята.

— Невероятно! Купил си я за мен, Ричард? — изглеждаше трогнат. Исках да му обясня, че е от всички нас, без, разбира се, да споменавам името на Хенри, но Франсис ми хвърли предупредителен поглед и не си отворих устата.

Извадихме подаръците от торбата. Почти очаквах да се нахвърли на уискито, да го отвори яростно, но той просто благодари и прибра бутилката в чекмеджето под подвижния пластмасов поднос над леглото му.

— Говори ли със сестра ми? — обърна се към Франсис. Каза го толкова студено, сякаш питаше „Говори ли с адвоката ми?“

— Да — отговори Франсис.

— Добре ли е?

— Така изглежда.

— Какво има да каже за свое оправдание?

— Не разбирам какво искаш да кажеш.

— Надявам се, си й предал, че съм казал да върви по дяволите.

Франсис не отговори. Чарлс взе една от книгите, които му бях купил и я запрелиства напосоки.

— Благодаря, че се отбихте. Сега съм малко уморен.

— Изглежда ужасно — каза Франсис в колата.

— Трябва да има някакъв начин да оправим тази работа — казах. — Вероятно можем да накараме Хенри да иде да го види и да се извини.

— Каква ще е ползата от това според теб? Поне докато Камила е в „Албемарл“?

— Ами тя не знае, че той е в болница, нали? Случаят е извънреден.

— Не знам.

Чистачките на предното стъкло щракаха напред-назад. На едно кръстовище полицай с дъждобран регулираше движението. Беше полицаят с рижите мустаци. Разпозна автомобила на Хенри, усмихна ни се и ни даде знак да преминаваме. И ние му се усмихнахме, махнахме му, хубав ден, две момчета на разходка, а после пътувахме една-две пресечки сред мрачна и прокобна тишина.