Читать «Тайната история» онлайн - страница 319

— Защо дойде тук?

— Защото исках да те видя.

— Не знам дали те интересува моето мнение… — мразех звука на гласа си, защото не бях способен да го контролирам и всичко, което изричах, излизаше с все същия високомерен и наскърбен тон… — Не знам дали те интересува какво мисля, но според мен само усложняваш още повече положението, като оставаш в „Албемарл“.

— И какво според теб трябва да сторя?

— Защо не отидеш у Франсис?

Тя се изсмя.

— Защото Чарлс го принуждава да прави това, което той поиска. Франсис ми желае доброто. Знам това. Но не може да противостои на Чарлс и пет минути.

— Ако го бе помолила, щеше да ти даде пари да отидеш, където си поискаш.

— Знам. Предложи ми — тя бръкна в джоба си за цигари, нещо ме прободе, когато видях, че са „Лъки Страйк“, Марката на Хенри.

— Можеш да вземеш парите и да отседнеш, където си поискаш. Няма нужда да казваш къде си.

— С Франсис сме водили вече целия този разговор — замълча. — Проблемът е, че се боя от Чарлс. А Чарлс се страхува от Хенри. Това е всичко.

Шокирах се от студенината, с която го изрече.

— Значи това е всичко? — казах.

— Какво искаш да кажеш?

— Защитаваш собствените си интереси?

— Той се опита да ме убие — каза го простичко. Очите й срещнаха моите — открити и чисти.

— А Хенри не се ли страхува от Чарлс?

— Защо да се страхува?

— Ти знаеш.

Изненадах се колко бързо скочи в негова защита, след като изведнъж осъзна какво исках да кажа.

— Чарлс никога не би го направил — изрече го с детинска бързина.

— Да кажем, че го бе направил. Че бе отишъл в полицията.

— Но няма да го направи.

— Откъде знаеш?

— И да замеси всички нас? Себе си също?

— Мисля, че точно сега може да не го е грижа.

Казах го с намерението да я обидя и с удоволствие забелязах, че успях. Очите й изненадано срещнаха моите.

— Може би. Но не бива да забравяш, че сега Чарлс е болен. Не е на себе си. И си мисля, че той го знае — замълча. — Обичам Чарлс. Обичам го и го познавам повече от който и да било друг на този свят. Но той бе подложен на ужасяващо напрежение, а когато пие така, знаеш, че просто се превръща в друг човек. Не иска да чуе никого, не знам дали помни половината от нещата, които прави. Ето защо благодаря на Бога, че е в болница. Ако може да спре да пие за ден-два, може би отново ще започне да мисли нормално.

Чудех се какво щеше да си помисли, ако разбереше, че Хенри му изпращаше уиски.

— Според теб дали Хенри мисли само най-доброто за Чарлс? — попитах.

— Разбира се — отговори изненадана.

— За теб също?

— Определено. Защо да не е така?

— Вярваш на Хенри безусловно, нали?

— Никога не ме е предавал.

По някаква причина усетих нов пристъп на ярост.

— Ами Чарлс?

— Не зная.

— Скоро ще излезе от болницата. Ще трябва да го видиш. Тогава какво ще правиш?

— Ричард, защо ми се сърдиш толкова?

Погледнах ръката си. Трепереше. Дори не го бях осъзнал. Целият треперех от ярост.

— Моля те, остави ме — казах. — Бих искал да си тръгнеш.

— Какво има?

— Просто си върви. Моля те.

Изправи се и направи крачка към мен. Отстъпих назад.

— Добре — каза тя, — добре.

Обърна се и излезе.