Читать «Тайната история» онлайн - страница 313

Слязох, за да се обадя на Франсис, но нито той, нито Хенри си бяха вкъщи. Качих се обратно. Нямаше никакво съмнение — Чарлс изглеждаше ужасно. За миг останах на вратата, загледан в него, а после казах:

— Изчакай малко — и се запътих надолу по коридора към стаята на Джуди.

Намерих я да лежи на леглото. Гледаше някакъв филм с Мел Гибсън, бе заела касетата от видео отдела. Някак си успяваше едновременно да си лакира ноктите, да пуши цигара и да пие диетична кола.

— Виж Мел — каза тя. — Не е ли направо очарователен? Ако се отбие и поиска да се оженим, няма да се колебая и за секунда.

— Джуди, какво би направила, ако имаш тридесет и девет и половина градуса температура?

— Щях да отида при шибания лекар — отвърна тя, без да отмества поглед от телевизора.

Обясних й за Чарлс.

— Много е болен. Какво според теб да направя?

Размаха ръката си с дълги червени нокти във въздуха, сушеше я, очите все така бяха забити в екрана.

— Закарай го в спешното.

— Така ли?

— В неделя следобед няма да намериш никакъв лекар. Искаш ли колата ми?

— Би било страхотно.

— Ключовете са на бюрото — каза тя разсеяно. — Чао.

Откарах Чарлс в болницата с червения корвет. Очите му блестяха, седеше тихо и гледаше право напред, бе опрял дясната си буза в стъклото на вратата, за да се охлажда. Докато преглеждах списанията, които вече бях гледал, той седеше, без да помръдва и зяпаше една избледняла фотография от 1960-те години, която бе срещу него. На нея бе изобразена медицинска сестра, притиснала пръст с бял нокът към оцветени с бледо червило устни, което придаваше на снимката леко порнографски вид и заповеднически приканваше да се пази тишина в болницата.

Дежурният лекар бе жена. Чарлс остана при нея само около пет-десет минути. Когато тя излезе с картона му, се допита до сестрата на регистратурата, а тя посочи мен.

Лекарката се приближи и седна до мен. Напомняше на онези весели, млади лекари с хавайски ризи и гуменки, които човек вижда по сериалите.

— Здравей, току-що прегледах приятеля ти. Мисля, че ще трябва да го задържим при нас за няколко дни.

Оставих списанието. Това не бях очаквал.

— Какво му е?

— Изглежда е бронхит, но е силно обезводнен. Искам да го сложа на системи. А и трябва да потушим треската. Ще се оправи, но се нуждае от почивка и силни дози антибиотици, но за да ги накараме да действат, колкото е възможно по-бързо, трябва да ги вкараме венозно, поне през първите четиридесет и осем часа. И двамата ли сте от колежа?

— Да.

— Подложен ли е на силен стрес? Да не би да работи над дипломна работа или нещо подобно?

— Доста усилено работи — отговорих предпазливо. — Защо?

— А, нищо. Изглежда не се е хранил добре. Синините по ръцете и краката му говорят за недостиг на витамин С, има вероятност някои от витамините В също да не му достигат. Пуши ли?