Читать «Тайната история» онлайн - страница 311

— Остави ме на мира.

— Не можеш да спиш тук.

— Мога да правя каквото си искам — каза той високомерно.

— Защо не дойдеш с мен вкъщи? Да пийнем по нещо.

— Добре съм.

— Хайде.

— Добре… само по едно.

Удари си силно главата, когато изпълзяваше. Хлапетата със сигурност щяха да харесат осезаемата миризма на „Джони Уокър“, когато дойдеха на градина след няколко часа.

Нагоре по хълма към „Монмът хаус“ му се наложи да се облегне на мен.

— Само едно — напомни ми.

Самият аз не бях в страхотна форма и изпитах големи трудности да го мъкна нагоре по стълбите. Най-после стигнах до стаята си и го разтоварих в леглото. Почти не се съпротивляваше и остана да лежи, мърморейки, а аз слязох до кухнята.

Предложението ми за питие си бе уловка. Претърсих хладилника набързо и намерих бутилка, която съдържаше някаква подобна на сироп кашерна186 течност с миризма на ягоди, останала там от Ханука. Вече я бях опитвал с идеята да я открадна, но веднага изплюх глътката и върнах бутилката на рафта. Това бе станало преди месеци. Мушнах я под ризата си, но когато се качих горе, главата на Чарлс се бе търкулнала към стената, където трябваше да има лицева дъска и хъркаше.

Тихо оставих бутилката на бюрото, взех една книга и излязох. Отидох в кабинета на доктор Роланд, където легнах на кушетката. Четох, наметнат със сакото, докато не изгря слънцето. Тогава изгасих лампата и заспах.

Събудих се към десет часа. Беше събота, което малко ме изненада, тъй като бях загубил представа за дните. Отидох в столовата и закусих чай и рохко сварени яйца, това бе първото нещо, което ядях от четвъртък насам. Около обед се върнах в стаята си да се преоблека. Чарлс все още спеше на леглото ми. Избръснах се, облякох чиста риза, взех учебниците по гръцки и се върнах в кабинета на доктор Роланд.

Бях изостанал много с уроците, но не чак толкова, колкото си мислех (както обикновено се случва). Часовете се изнизаха, без да ги усетя. Когато огладнях към шест, отидох до хладилника в кабинета по обществени науки и намерих малко остатъци от ордьоври и парче торта от рожден ден, които изядох с пръсти от картонена чиния в кабинета на доктор Роланд.

Прибрах се в моята стая към единадесет, тъй като исках да се изкъпя, но когато отключих и светнах, се изненадах да видя Чарлс все още в леглото ми. Спеше, бутилката с кошерното вино на бюрото ми бе полупразна. Лицето му бе пламнало и порозовяло. Понечих да го разтърся, но видях, че целият се тресе от треска.

— Бъни — каза, когато се сепна от сън, — къде отиде той?

— Сънуваш.

— Но той беше тук — и се заоглежда като обезумял из стаята. — Дълго време. Видях го.

— Чарлс, сънуваш.

— Но аз го видях. Беше тук. Седеше в края на леглото.

Отидох при съседите, за да заема термометър. Температурата му бе тридесет и девет и половина градуса. Дадох му два тиленола, чаша вода, оставих го да си търка очите и да говори глупости, и слязох, за да се обадя на Франсис.

Франсис не си беше вкъщи. Реших да опитам у Хенри. За моя изненада не Хенри, а Франсис вдигна телефона.

— Франсис? Какво правиш там?

— А, здравей, Ричард — каза Франсис. Каза го по театрален начин, сякаш за да разбере и Хенри.