Читать «Тайната история» онлайн - страница 309

Замислих се притеснено за разходката от полицията до вкъщи.

— Знаеш ли, има нещо, което исках да ти кажа — и му разказах за избухванията на Чарлс.

— Аха, значи е бесен на Хенри — тросна се Франсис. — На мен ми каза същото — че по същество Хенри стоварил всичко на неговия гръб. Но какво очаква? Като се замислиш, не ми се струва, че Хенри е поискал толкова много от него. Това не е причината да му бъде ядосан. Истинската причина е Камила. Искаш ли да ти кажа своята теория?

— Каква е тя?

— Мисля, че от известно време Камила и Хенри спят заедно. Чарлс е подозирал, но доскоро не е разполагал с доказателства. После обаче открива нещо. Не знам какво точно — каза той и вдигна ръка, когато се опитах да го прекъсна, — но не е трудно да се досети човек. Мисля, че е нещо, което е разбрал у семейство Коркоран. Нещо, което е видял или чул. И според мен се е случило преди ние да пристигнем. В нощта преди да потеглят с Клоук за Кънектикът, всичко изглеждаше наред, но помниш какъв беше Чарлс, когато пристигнахме. А докато си тръгнем, те дори не си говореха.

Разказах на Франсис какво ми беше казал Клоук в коридора на горния етаж.

— Тогава един Господ знае какво се е случило, след като Клоук е бил достатъчно проницателен, за да го схване — каза Франсис. — Хенри беше болен, вероятно не е мислел съвсем ясно. Ами седмицата, след като се върнахме — сещаш се, когато се затвори в апартамента си? Мисля, че Камила е прекарала доста време там. Знам, че беше там, когато отидох да му занеса онази микенска книга и мисля, че е прекарала няколко нощи там. Но после той се оправи, Камила се прибра и известно време след това нещата бяха наред. Спомняш ли си? Приблизително по същото време, когато ме заведе в болницата?

— Нищо не знам за това — и му разказах за натрошените стъкла, които бях видял в камината в апартамента на близнаците.

— Ами кой знае какво се е случвало в действителност. Поне изглеждаха по-добре. Хенри също бе в добро настроение. Последва кавгата онази вечер, когато Чарлс завърши в затвора. Никой сякаш не иска да каже за какво е било всичко, но се обзалагам, че е било свързано с нея. А сега и това. Боже Господи. Чарлс е жаден за кръв.

— Мислиш ли, че спи с нея? Хенри?

— Ако не го прави, поне със сигурност е направил всичко възможно, за да убеди Чарлс, че го прави — изправи се. — Отново се опитах да му се обадя преди да дойда тук. Нямаше го. Според мен е в „Албемарл“. Мисля да се отбия и да видя дали колата му не е там.

— Сигурно има начин да разбереш в коя стая е тя.

— Мислих си го. Нищо не мога да изтръгна от служителя на рецепцията. Може да имам повече късмет, ако говоря с някоя от камериерките, но се боя, че не съм много добър в тия работи — въздъхна. — Ще ми се да я видя само за пет минути.

— Според теб, ще успееш ли да я убедиш да се прибере вкъщи, ако я откриеш?

— Не зная. Да си призная, точно сега няма да ми се иска да живея с Чарлс. Въпреки това съм убеден, че всичко ще бъде наред, ако Хенри стои настрана.

Отново съм заспал, след като Франсис си тръгна. Беше четири сутринта, когато се събудих отново. Бях спал почти двадесет и четири часа.