Читать «Тайната история» онлайн - страница 29

Всички се бяхме навели напред и не помръдвахме. Бях зяпнал с отворена уста и усещах всяко вдишване на тялото си.

— За мен в това се крие ужасяващата притегателна сила на дионисиевия ритуал. Трудно ни е да си го представим. Този огън на чистото същество.

* * *

След края на часа бродех на долния етаж като в просъница, главата ми се въртеше, но ясно и болезнено осъзнавах, че съм жив и млад и край мен се е разстлал един прекрасен ден: небето бе дълбоко, дълбоко и болезнено синьо, а вятърът пилееше червените и жълтите листа като вихър от конфети.

Красотата е ужас. Треперим пред всичко, което наричаме красиво.

Същата нощ записах в дневника си: „Сега дърветата са шизофренични и започват да губят контрол, побеснели от шока на своите нови огнени премени. Някой, не беше ли Ван Гог, беше казал, че оранжевото е цветът на лудостта. Красотата е ужас. Искаме тя да ни погълне, да се скрием в огъня, който ни пречиства.“

Отидох до пощата (преситени студенти, работна атмосфера), бях все още необяснимо замаян и надрасках картичка до майка си: огнени кленове, планински поток. Изречението на гърба на картичката гласеше следното: „Възнамерявам да видя есенния листопад между 25 септември и 15 октомври, когато е най-ослепителен“.

Тъкмо я пусках в кутията за писма за страната, когато видях Бъни, който, обърнат с гръб към мен, преглеждаше редицата от номерирани пощенски кутии. Спря се пред моята и пъхна нещо в нея. После скришом се изправи и бързо излезе с ръце в джобовете и мятаща се във всички посоки коса.