Читать «Тайната история» онлайн - страница 308

— Не — казах накрая. — Моля те.

— За какво ме молиш?

Вълната отново се надигна. Претърколих се по корем и издадох дълъг, нещастен стон.

Софи схвана първа.

— Хайде — обърна се към Франсис, — да вървим. Мисля, че трябва да го оставим пак да заспи.

Изпаднах в измъчено полусънено състояние, от което ме събуди няколко часа по-късно леко почукване. Сега стаята бе тъмна. Вратата се отвори със скърцане и вътре се разстла платно от светлина от коридора. Франсис се намъкна и затвори вратата след себе си.

Включи слабата лампа за четене на бюрото ми и придърпа един стол към леглото.

— Съжалявам, но трябва да говоря с теб. Случи се нещо много странно.

Бях забравил за предишния си страх, но той се върна с една гадна, жлъчна вълна.

— Какво?

— Камила се премести. Изнесла се е от апартамента. Всичките й неща са изнесени. Сега Чарлс е там, почти обезумял от пиене. Казва, че живеела в „Албемарл Ин“. Представяш ли си? Албемарл?

Разтрих очи в опит да си събера ума.

— Ама това го знаех — казах накрая.

— Така ли? — беше изненадан. — Кой ти каза?

— Мисля, че беше Клоук.

— Клоук? Кога ти го каза?

Обясних, доколкото ми позволяваше паметта.

— Бях забравил за това.

— Забравил си? Как можеш да забравиш подобно нещо?

Леко се изправих. Нов пристъп на болка нахлу в главата ми.

— Какво значение има? — попитах леко ядосано. — Не я виня, че иска да напусне. Чарлс просто ще трябва да се постегне. Това е всичко.

— Но в „Албемарл“? — каза Франсис. — Имаш ли представа колко е скъпо?

— Разбира се, че имам — отвърнах раздразнено. „Албемарл“ бе най-хубавият хотел в града. В него отсядаха президенти и филмови звезди. — И какво от това?

Франсис се хвана за главата с ръце.

— Ричард, ти си затъпял. Сигурно мозъкът ти се е повредил.

— Не разбирам за какво говориш.

— Какво ще кажеш за двеста долара на вечер? Мислиш ли, че близнаците имат толкова пари? Кой, по дяволите, си мислиш, че плаща за това?

Зяпнах го.

— Хенри, ето кой — каза Франсис. — Отишъл, когато Чарлс бил излязъл и я преместил там заедно с всичките й неща. Чарлс се прибира вкъщи и нещата й ги няма. Представяш ли си? Дори не може да се свърже с нея, регистрирала се е под друго име. Хенри нищо не иска да му каже. Като стана дума, на мен също нищо не иска да ми каже. Чарлс не е на себе си. Помоли ме да се обадя на Хенри и да се опитам да измъкна нещо от него. Не можах, разбира се, беше непроницаем като тухлена стена.

— Защо е всичко това? Те пък защо го превръщат във велика тайна?

— Не знам. Не знам мотивите на Камила, но мисля, че Хенри се държи много глупаво.

— Може би и тя си има причини.

— Тя не мисли по този начин — отчаяно каза Франсис. — Познавам Хенри. Това е точно в негов стил и точно така би го направил. Дори и да има основателна причина, начинът, по който го правят, е погрешен. Особено сега. Чарлс не е на себе си. След онази вечер Хенри трябва да се държи по-добре, а не да го предизвиква.