Читать «Тайната история» онлайн - страница 305

— Добре е — отговорих. Не исках да мисля за Камила. Не исках да мисля за нищо, което бе свързано с гръцкия или с часовете по гръцки.

— Харесва ли й новото място? — попита Клоук.

— Моля?

Изсмя се.

— Не знаеш ли? Тя се премести.

— Какво? Къде?

— Не знам. Вероятно надолу по улицата. Отбих се да видя близнаците… ще ми подадеш ли ножчето за бръснене, моля?… Вчера се отбих да ги видя и Хенри й помагаше да прибере нещата си в кашони — бе спрял да работи с везните и кълцаше с ножчето магистралки върху огледалото. — Чарлс отива в Бостън за лятото, а тя остава тук. Каза, че не искала да остава сама в къщата, а пък въртелите да го преотдава под наем били много. Явно доста от нас ще са тук през лятото — той ми предложи огледалото и навита на руло двадесетачка. — Ние с Брам точно сега си търсим място.

— Това е много добро — казах половин минута по-късно, когато първите еуфорични искри започнаха да достигат до нервните ми окончания.

— Нали. Превъзходно е, нали? Особено след гадния боклук на Лаура, който се разпространяваше напоследък. Онези от ФБР го изследвали и казали, че е около осемдесет процента талк — той си избърса носа. — Като стана дума, говориха ли с теб изобщо?

— От ФБР? Не.

— Изненадан съм. След цялата тази глупотевина със спасителната лодка, с която подлудиха всички.

— За какво говориш?

— Боже, наговориха какви ли не странни неща. Имало заговор. Знаели, че Хенри, Чарлс и аз сме замесени. Здраво сме били загазили, а в спасителната лодка имало място само за един. И това щял да бъде онзи, който първи проговорел — отново подсмръкна и потърка носа си. — С две думи, стана по-зле, когато баща ми изпрати адвокат. „Защо ти е адвокат, ако си невинен“ и всякакви такива тъпотии. Проблемът бе, че дори и шибаният адвокат не можа да разбере какво се опитваха да ме накарат да призная. Непрекъснато повтаряха, че приятелите ми Хенри и Чарлс са ме натопили. Те били виновните и ако не съм се разприказвал, можело да ме обвинят за нещо, което дори не съм извършил.

Сърцето ми се блъскаше в гърдите, при това не само от кокаина.

— Да се разприказваш? За какво?

— Убий ме, не знам. Адвокатът ми каза да не се притеснявам, че това били пълни глупости. Говорих с Чарлс, който каза, че и на него му пробутвали същото. Искам да кажа — знам, че харесваш Хенри, но според мен той доста оплеска цялата история.