Читать «Тайната история» онлайн - страница 298

— В кухнята има някакво — каза той, прозявайки се и прокарвайки ръка през косата си. — Нещо против да се изкъпя?

— Върви.

— След минута се връщам. Тази килия беше гнусна. Мисля, че имам бълхи.

Забави се повече от минута. Чувах го как кихаше, пускаше крановете за топлата и студената вода и си тананикаше. Влязох в кухнята, налях си чаша портокалов сок и сложих филийки хляб в тостера.

Докато ровех из шкафа за кафе, намерих половин буркан малцово мляко „Хорлик“184. Етикетът му ме бе зяпнал с упрек. Бъни бе единственият сред нас, който изобщо пиеше малцово мляко. Набутах го в дъното на шкафа, зад един буркан с кленов сироп.

Кафето бе готово и бях подхванал втората партида филийки от тостера, когато чух пъхването на ключ в ключалката и отварянето на входната врата. Камила надникна в кухнята.

— Здравей — косата й бе разрошена, лицето й бледо и бдително — приличаше на малко момче.

— Здрасти и на теб. Закуска?

Тя седна на масата до мен.

— Как мина? — попита.

Разказах й. Слушаше внимателно, пресегна се, взе една триъгълна филийка, намазана с масло, от чинията ми и я изяде, докато слушаше.

— Той добре ли е?

Не знаех какво точно има предвид под „добре“.

— Разбира се.

Последва дълго мълчание. От радиото от долния етаж едва доловимо се носеше весел женски глас, който пееше песен за кисело мляко. Пригласяше хор от мучащи крави.

Дояде филийката и стана, за да си налее кафе. Хладилникът бръмчеше. Гледах я как рови из шкафа за чаша.

— Знаеш ли — казах, — трябва да изхвърлите буркана с малцово мляко, който е там.

Камила помълча, преди да отговори.

— Знам — отвърна тя, — ей там, в дрешника има един шал, който той остави последния път, когато беше тук. Все попадам на него. Все още мирише на него.

— Защо не го изхвърлиш?

— Все се надявам, че няма да ми се наложи. Ще ми се някой ден, като отворя вратата на дрешника, него просто да го няма.

— Стори ми се, че чух гласа ти — каза Чарлс, който явно стоеше от известно време на прага на кухнята. Косата му бе мокра, беше облечен само с халат, а в гласа му имаше все още следи от онова алкохолно надебеляване, което толкова добре познавах. — Мислех, че си на училище.

— Бързо свърши. Джулиан ни пусна рано. Как се чувстваш?

— Прекрасно — отговори Чарлс и зашляпа из кухнята, мокрите му крака оставяха отпечатъци, които мигновено се изпаряваха от лъскавия, червен като домат балатум. Застана зад нея и положи ръцете си на нейните рамена, наведе се ниско и положи устни отзад на врата й. — Защо не целунеш своя брат-затворник?

Тя се поизвърна, сякаш за да го целуне по бузата, но той плъзна ръката си надолу по гърба й, наклони лицето й към своето и я целуна в устата — не бе братска целувка, за това нямаше никакво съмнение, а дълга, жадна целувка, необуздана и страстна. Халатът му леко се отвори, когато ръката му се плъзна от брадичката й към врата, ключицата, основата на врата, пръстите му се промъкнаха през ръба на ризата й на точки и потрепериха над топлата кожа там.

Бях втрещен. Тя не трепна, не помръдна. Когато той спря, за да си поеме дъх, тя приближи стола си към масата и посегна към захарницата, сякаш нищо не се бе случило. Лъжичката издрънча в порцелана. Миризмата на Чарлс — влажна, пиянска, сладникава от цитрусовия аромат на водата му за бръснене — натежа във въздуха. Тя вдигна чашата и отпи. Едва тогава си спомних, че Камила не харесваше кафето си със захар. Пиеше го неподсладено, с мляко.