Читать «Тайната история» онлайн - страница 296

— Да.

— Това бе една от най-ужасните вечери в живота ми. Нещата се очертаваха доста зле за двама ни. Хенри почти бе сигурен, че на другия ден ще го арестуват.

Бях толкова ужасен, че за миг изгубих ума и дума.

— За Бога, защо? — накрая попитах.

Чарлс дръпна силно от цигарата.

— От ФБР го бяха посетили същия следобед. Малко преди това бяха арестували Клоук. Казали на Хенри, че имали достатъчно основателни причини да арестуват половин дузина хора, включително и него самия, или за сговаряне да се потули нещо, или за укриване на доказателства.

— Иисусе! — възкликнах смаян. — Половин дузина? Кои?

— Не знам със сигурност. Може да са блъфирали, но Хенри се бе поболял от притеснение. Предупреди ме, че вероятно ще дойдат у нас, така че трябваше да се махна от там. Не можех да седя и да ги чакам. Накара ме да обещая, че няма да ти казвам. Дори Камила не знаеше.

Последва дълго мълчание.

— Но не те арестуваха — казах.

Чарлс се изсмя. Забелязах, че ръцете му все още потреперваха леко.

— Мисля, че за това трябва да сме благодарни на добрия стар колеж Хампдън. Разбира се, доста от нещата не се връзвали — разбрали го, когато говорили с Клоук. Но все пак разбирали, че не им казват истината и че вероятно ще я узнаят, ако от колежа им съдействат малко повече. Ръководството обаче искаше нещата да се потулят колкото е възможно по-бързо, след като намериха тялото на Бъни. Ставаше прекалено много лоша реклама. Броят на документите, подадени от първокурсниците, бе паднал с около двадесет процента. А пък от градската полиция, в чиито правомощия бе всичко това, са много отзивчиви за такива неща. Клоук бе загазил здраво заради някои неща, свързани с наркотиците, можеха да го хвърлят в затвора. Но се измъкна само с изпитателен срок в колежа и петдесет часа общественополезен труд. Дори няма да му го впишат в досието.

Трябваше ми малко време, за да осмисля чутото. Коли и камиони профучаваха край нас.

След малко Чарлс се изсмя отново.

— Забавно е — каза той и завря юмруци дълбоко в джобовете си. — Мислехме си, че изкарваме на предна линия най-добрия си човек, но ако някой друг от нас бе поел нещата в свои ръце, щеше да е далеч по-добре. Например ти. Или Франсис. Или дори сестра ми. Можехме да избегнем половината от това.