Читать «Тайната история» онлайн - страница 300

Франсис ме наблюдаваше с интерес. Изведнъж усетих, че знаеше точно какво си мислех.

— Много се ревнуват един друг — каза той. — Той повече, отколкото тя. Винаги съм го смятал за детинско, очарователно нещо, цялото това словесно боричкане, за което дори Джулиан ги дразнеше. Искам да кажа, аз нямам братя и сестри, Хенри също, какво бихме могли да знаем за подобни неща? Говорехме си колко забавно би било, ако имахме сестри — изхили се той. — Явно по-забавно, отколкото и двамата сме си мислели. Не, че го смятам за толкова ужасно — от морална гледна точка, искам да кажа — но не е и нещо случайно и невинно. Далеч по-дълбоко и гадно е. Миналата есен, горе-долу по времето, когато онзи фермер…

Той се отдалечи, влачейки крака, поседя малко, пушейки, на лицето му бе изписано чувство на безизходица и смътно раздразнение.

— Е? Какво се случи тогава?

— С подробности ли? — сви рамене. — Не мога да ти кажа. Почти не помня нищо от случилото се през онази нощ, което не значи, че общата идея не ми бяга… — замлъкна, понечи да заговори отново, но размисли, после поклати глава. — Искам да кажа, че след онази нощ за всички бе ясно. Не че не знаехме преди това. Просто Чарлс се държа много по-зле, отколкото някой от нас бе очаквал. Аз…

Седна и за миг остана загледан в пространството. После разтърси глава и посегна за друга цигара.

— Невъзможно е да го обясня. Но човек може да погледне на това и от изключително прост ъгъл. Тези двамата винаги са изгаряли от желание един по друг. Не се правя на светец, но намирам ревността им за смайваща. За Камила само ще кажа, че проявява по-голямо разбиране, когато става дума за тези неща. Вероятно й се налага.

— Какви неща?

— За това с кого си ляга Чарлс.

— С кого си е лягал Чарлс?

Взе чашата си и отпи една голяма глътка.

— С мен например. Това не бива да те изненадва. Бих добавил, че ако ти пиеше толкова, колкото и той, вероятно щях да съм преспал и с теб.

Въпреки дяволитостта в тона му, която в друг случай би ме раздразнила, усетих и нотка на тъга в гласа му. Пресуши уискито и остави с трясък чашата на масата. След известно време каза:

— Не се е случвало много често. Три или четири пъти — първия път, когато бях второкурсник, а той първокурсник. Седяхме до късно, пиехме в стаята ми, едното доведе до другото. Здравата се позабавлявахме в дъждовната нощ, но трябваше да ни видиш на закуска — изсмя се неприветливо.

— Помниш ли нощта, когато умря Бъни? Когато бях в стаята ти? И Чарлс ни прекъсна в онзи доста неподходящ момент?

Знаех какво ще ми каже.

— Ти си тръгна с него.

— Да, беше ужасно пиян. Всъщност малко прекалено пиян. Което бе доста удобно за него, за да може да се преструва на следващия ден, че нищо не помни. Чарлс има склонност към тези пристъпи на амнезия, след като прекара нощта в дома ми — погледна ме с крайчеца на окото си. — Отрича доста убедително, но очаква и аз да играя с него, разбираш ли, да се преструвам, че никога не се е случвало. Дори не мисля, че го прави от чувство за вина. В интерес на истината го прави по онзи особено лековат начин, който ме вбесява.