Читать «Тайната история» онлайн - страница 278

След известно време госпожа Коркоран се качи до спалнята и се върна с ужасяващо изражение на лицето. Тя съобщи тихо на съпруга си, че е имало „кражба с взлом“. Забележката бе повторена от доброжелателен подслушвач на човека до него, мигновено се разпространи из стаята и предизвика вихрушка от нежелана загриженост. Какво се бе случило? Какво липсваше? Обадили ли са се в полицията? Хората изоставиха разговорите, събраха се около нея и образуваха един мърморещ рояк. С мъченически вид госпожа Коркоран избягваше майсторски въпросите им. Не, отговори им тя, нямало смисъл да викат полицията, тъй като откраднатите неща били дреболии и притежавали сантиментална стойност единствено за нея.

Не след дълго Клоук си намери повод да излезе. Никой не обърна кой знае колко внимание, но и Хенри се изниза. Почти веднага след погребението той събра чантите си, качи се в колата и отпътува, като съвсем формално се сбогува със семейство Коркоран и не каза нито дума на Джулиан, който изгаряше от нетърпение да говори с него.

— Изглежда съсипан — каза Джулиан на Камила и мен (аз не можех да му отговоря, защото бях дълбоко потънал в опиумните прегръдки на „Далмейн“-а). — Мисля, че трябва да отиде на лекар.

— Изминалата седмица бе трудна за него — отвърна Камила.

— Разбира се. Според мен Хенри е много по-чувствителен, отколкото смятаме, че е. В много отношения ми е трудно да си представя, че някога изобщо ще го превъзмогне. С Едмънд бяха далеч по-близки, отколкото си мисля, че съзнавате — Джулиан въздъхна. — Стихотворението, което прочете, бе необичайно, нали? Самият аз бих избрал нещо от „Федон“.

* * *

Събирането започна да се разтурва към два следобед. Можехме да останем за вечеря, можехме да останем някак си, като приятели на семейството, да спим на нашите походни легла в мазето. Разбира се, ако поканите на господин Коркоран бяха искрени, но ледената усмивка на госпожа Коркоран зад гърба му доказваше, че не са. Били сме добре дошли да се присъединим към живота на дома Коркоран и свободно да споделим всекидневните радости и мъки, семейните празници, наглеждането на малчуганите, от време на време да се включваме в къщната работа, да работим заедно, като отбор (наблегна той), какъвто бил обичаят в семейството. Животът нямало да бъде лек, той не бил мек с момчетата, но щял да бъде невероятно обогатяващ, що се отнася до неща като характер, мъжество и високи морални принципи, тъй като не очаквал повечето от нашите родители да са си дали труда да ни научат на тях.

Беше станало четири часа, когато най-накрая успяхме да потеглим. Сега пък поради някаква причина Чарлс и Камила не си говореха. Бяха се скарали за нещо, видях ги да спорят в двора, та през целия път до вкъщи те седяха един до друг на задната седалка, гледаха право напред с ръце скръстени на гърдите по комично еднакъв начин — нещо, което бях сигурен, че не съзнават.