Читать «Тайната история» онлайн - страница 272

Някъде от средата на събралото се множество някой нададе дълъг и протяжен вой.

Не помня да съм виждал толкова бравурно изпълнение, освен на кино („Кнут Рокне, Ол-Американ“170). Когато седна, половината от присъстващите бяха облени в сълзи, включително и самият треньор. Никой не обърна внимание на последния, който щеше да говори. Беше Хенри, който се изкачи до аналоя и прочете едва чуто и без никакъв коментар едно кратко стихотворение от А. Е. Хаусман171.

Стихотворението се наричаше „Сърце ми жал не ще да пусне“. Не знам защо избра точно него. Знаехме, че семейство Коркоран са го помолили да прочете нещо и предполагах, че са му се доверили, защото ще избере нещо подходящо. Толкова лесно щеше да му е да избере друго, за Бога, макар и нещо, което всеки би си помислил, че ще избере, например от „Лисид“ или Упанишадите, или друго, но не и това стихотворение, което Бъни знаеше наизуст. Той много обичаше сантименталните, изтъркани стихове, които бе научил в гимназията, като „Атаката на леката кавалерия“172, „В полетата на Фландрия“173 и още много странни, сълзливи поеми, чиито автори и заглавия дори не знаех. Ние, останалите, бяхме сноби, когато ставаше дума за подобни неща и смятахме тези му предпочитания за срамни и сродни с предпочитанията му към „Кинг Донс“ и „Хоустес Туинкис“174. Твърде често бях чувал Бъни да изрича това стихотворение на Хаусман на глас — със сериозен тон, когато бе пиян и с лека подигравка, когато бе трезвен. В мен строфите се бяха запечатали с интонацията на гласа му. Може би именно поради тази причина, когато ги чух тогава, произнесени с академичния и монотонен глас на Хенри (беше ужасен четец), там, сред капещите свещи, течението, което караше цветята да потреперват и ридаещите наоколо хора, те ми причиниха кратка, но и толкова мъчителна болка, като онези странно научни японски изтезания, настроени така, че да предизвикват възможно най-голяма болка за най-малко време.

Стихотворението бе много кратко.

Сърце ми жал не ще да пусне

за верните другари мили,

за девите със рози-устни

и юношите лекокрили.

Край ручеи със ширнал бряг,

лежат момците бързоноги.

Девойките в полета спят,

где розите смъртта гризе ги.

По време на заключителната молитва, която бе извънредно дълга, усетих, че се поклащам, при това толкова силно, че ръбовете на новите ми обувки се врязваха под кокалчетата на глезените ми. Беше душно, хората плачеха, появи се някакво натрапчиво жужене, което се доближи до ухото ми, а после постепенно затихна. За миг си помислих, че ще припадна. Тогава осъзнах, че жуженето бе истинско и идваше от една голяма оса, която се стрелкаше насам-натам и се въртеше в кръг над главите ни. Франсис бе успял да я разяри, след като безрезултатно се бе опитвал да я прогони с листа, на който бе отпечатано описанието на заупокойната служба. Осата се гмурна към главата на ридаещата Софи, но видя, че тя не реагира, обърна се в полет и кацна на гърба на пейката, за да си върне силите. Камила крадешком се наведе на една страна и започна да сваля обувката си, но преди да успее, Чарлс успя да я размаже с един отекващ удар на молитвеника.