Читать «Тайната история» онлайн - страница 270

Клоук вдигна неразбиращ и кръвясал поглед в отговор на тихото почукване на Камила по стъклото. После погледна зад нея, към всекидневната и изведнъж лицето му се промени. Видях го как безшумно изруга и от устата му излезе облаче дим.

Чарлс също я видя и едва не се задави. Клоук грабна джойнта от Брам и го изгаси между палеца и показалеца си.

Госпожа Коркоран бе сложила големите си слънчеви очила и, слава Богу, не забеляза драмата, която се разиграваше зад гърба й.

— Църквата не е близо — каза тя, когато Камила мина край нея и се запъти да търси Франсис. — С Мак ще потеглим с комбито, вие можете да карате след нас или след момчетата. Според мен ще трябва да се разпределите в три коли, въпреки че може да успеете да се съберете и в две… Не тичайте в къщата на баба — сопна се тя на Брандън и братовчед му Нийл, които се стрелнаха надолу по стълбите, край нея и затрополяха из всекидневната. Бяха облечени в сини костюмчета с папийонки, а лачените им обувки вдигаха ужасен шум по пода.

Задъханият Брандън се скри зад дивана.

— Той ме удари, бабо.

— Той ми каза, че съм парцал.

— Не съм.

— Каза го.

— Момчета — изкрещя тя. — Трябва да се засрамите — направи драматична пауза, за да огледа смълчаните им и ужасени лица. — Вуйчо ви Бъни е мъртъв, знаете ли какво означава това? Значи, че си е отишъл завинаги. Никога повече няма да го видите, поне до края на живота си — изгледа ги свирепо. — Днес е много важен ден. Днес трябва да го почетем. Трябва да седите тихо и да си мислите за всички мили неща, които е направил за вас, а не да тичате из къщата и да драскате този хубав и нов под, който баба ви съвсем скоро накара да лакират отново.

Настъпи мълчание. Нийл ритна сърдито Брандън.

— Веднъж вуйчо Бъни ме нарече копеле — каза той.

Не бях сигурен дали тя наистина не го чу или се направи, че не го е чула. Каменното изражение на лицето й ме накара да си мисля, че бе второто, но точно тогава вратата на терасата се приплъзна и Чарлс, Брам и Руни влязоха с Клоук.

— А, ето ви и вас — подозрително изрече госпожа Коркоран. — Какво правихте навън в дъжда?

— Излязохме на чист въздух — отвърна Клоук. Изглеждаше наистина отнесен. Шишенцето с капки „Визин“ се подаваше от горния джоб на сакото му.

Всички изглеждаха много напушени. Горкият Чарлс се беше облещил и се потеше. Това явно беше повече, отколкото бе очаквал — ярките светлини, напушването, а на всичко отгоре трябваше да се справя и с враждебно настроена дама.

Тя ги погледна. Чудех се дали бе разбрала. За миг си помислих, че ще каже нещо, но тя се протегна и хвана Брандън за ръката.

— Всички трябва да тръгвате — рече отсечено и се наведе, за да прокара ръка през разчорлената му коса. — Става късно, а и разбрах, че може да има някакъв малък проблем с настаняването в църквата.