Читать «Тайната история» онлайн - страница 268

Семейство Коркоран бяха горе и се обличаха. Клоук, Брам и Руни пиеха кафе, облакътили се на масата и говореха тихо. Току-що се бяха изкъпали и избръснали, държаха се наперено в официалните си костюми, но и малко притеснено, сякаш щяха да се явяват в съда. Франсис бе с подпухнали очи, гъстата му червена коса бе прилепнала към главата на нелепи зализани кичури и все още бе по халат. Беше станал късно и едва сдържаше гнева си, защото горещата вода в бойлера на долния етаж бе свършила.

Той и Чарлс бяха на двата противоположни края на масата и старателно избягваха да гледат един към друг. Марион бе със зачервени очи, топли ролки на главата и също кисела и мълчалива. Беше облякла много елегантен тъмносин костюм, но на краката си, обути в найлонови чорапи с телесен цвят, носеше пухкави розови пантофи. От време на време вдигаше ръце към ролките, за да провери дали са изстинали.

Хенри бе единственият от нас, който щеше да носи ковчега, останалите носачи бяха семейни приятели или бизнес съдружници на господин Коркоран. Чудех се дали ковчегът бе много тежък и ако бе така, дали Хенри щеше да се справи. От него се носеше слаб, амонячен мирис на пот и скоч, но изобщо не изглеждаше пиян. Хапчетата го бяха потопили в безжизнено и бездънно спокойствие. Тънки струйки дим се носеха от цигарата без филтър, чието огънче гореше опасно близо до върховете на пръстите му. Състоянието му можеше да изглежда подозрително близко до онова, в което се изпада под влиянието на опиати, но при него то не бе много по-различно от обичайното му поведение.

Кухненският часовник показваше малко след девет и половина. Погребението бе насрочено за единадесет. Франсис излезе, за да се облече, а Марион — да свали ролките. Останалите все още седяхме край кухненската маса, чувствахме се неловко и вяло, но се преструвахме, че се наслаждаваме на втората и третата си чаша кафе, тогава влезе бойко съпругата на Тед. Беше строга, но хубава адвокатка, която пушеше непрекъснато и носеше русите си коси на кок, подхванат от две китайски клечки. С нея бе и съпругата на Хю — дребна и любезна жена, твърде млада и крехка на вид, за да износи всичките деца, които бе родила. По нещастно стечение на обстоятелствата и двете носеха името Лиса, а това предизвикваше голямо объркване в дома.

— Хенри — каза първата Лиса, наведе се напред и така натисна в пепелника недопушената си цигара, че тя се изкриви под прав ъгъл. Сложила си бе парфюм „Джорджо“, при това твърде много. — Тръгваме за църквата, за да подредим цветята пред олтара и да съберем картите преди началото на заупокойната служба. Майката на Тед — и двете Лиси не харесваха госпожа Коркоран, а от отсрещната страна съвсем искрено им отвръщаха със същото, — каза, че трябва да дойдеш с нас, за да се срещнеш с другите носачи на ковчега. Разбра ли?

Светлината проблясваше по стоманените рамки на очилата на Хенри, но той с нищо не даде да се разбере, че я бе чул. Точно щях да го ритна под масата, когато много бавно вдигна глава.