Читать «Тайната история» онлайн - страница 257
Дона Тарт
Момчето присви очи над листа.
— Господин и госпожа Робърт Бартъл поднасят своите съболезнования.
— А! — каза господин Коркоран, който се бе върнал с бирите, които не бе понесъл на табла и неумело стискаше в ръцете си. — Този е от Бети и Боб?
Госпожа Коркоран не му обърна внимание.
— Мисля, че можеш да дойдеш и да внесеш тези папрати — обърна се към доставчика, докато гледаше с омраза някакви увити във фолио саксии.
След като момчето си тръгна, госпожа Коркоран започна да проверява папратите като повдигаше стръковете и търсеше мъртви листа, а на обратната страна на пликовете си отбелязваше нещо с малък молив със сребърна капачка. На съпруга си каза:
— Видя ли венеца от семейство Бартъл?
— Много мило от тяхна страна.
— Никак даже, не смятам, че е подходящо един служител да изпраща такова нещо. Чудя се дали Боб няма да ти поиска увеличение на заплатата?
— Не и сега.
— Невероятно — виж на какво приличат тези цветя! — продължи тя и забучи показалец в пръстта. — Тази иглика е почти увехнала. Луиз би се потресла, ако знаеше.
— Важен е жестът.
— Знам, но въпреки това, ако съм научила едно нещо от всичко това, то е никога повече да не поръчвам цветя от „Сънсет“. Растенията от „Тина’с Флауърланд“ са толкова по-хубави.
Франсис отпи от бирата.
— А, благодаря, добре съм — отвърна той театрално. — А ти как си?
Госпожа Коркоран въздъхна и поклати глава.
— Ужасно трудно е. Всички се опитваме постепенно да свикнем. Досега не съм знаела колко е трудно за един родител просто
Пауза.
— Не, мамо, аз съм.
— Отиди да го потърсиш, Пат, кажи му да слезе — и пак се обърна към Франсис. — Тази сутрин получихме от майка ти прекрасен букет лилиуми. Как е тя?
— Добре е. Сега е в града. Беше много разстроена — додаде неловко Франсис, — когато научи за Бъни. (Франсис бе споделил с мен, че изпаднала в истерия по телефона и трябвало да гълта хапчета.)
— Тя е толкова прекрасен човек — каза мило госпожа Коркоран. — Стана ми толкова мъчно, когато научих, че са я приели в клиниката „Бети Форд“.
— Остана там само няколко дни — отвърна Франсис.
Тя го погледна учудено.
— Така ли? Значи е на оправяне? Чувала съм само отлични неща за това място.
Франсис се изкашля.
— Ами, тя отиде основно, за да си почине. Нали знаеш, че мнозина го правят.
Госпожа Коркоран го погледна с подчертана изненада.
— Нали нямаш нищо против, че го обсъждаме? Не мисля, че трябва да се смущавам. Според мен е изключително модерно, че майка ти е осъзнала, че се нуждае от помощ. До не много отдавна хората не си признаваха проблеми от този род. Когато бях момиче…
— Така, така, говорим за вълка — оживи се господин Коркоран.
Облеченият в тъмен костюм Хенри слизаше по скърцащите стълби с вдървена и отмерена походна.
Франсис се изправи. Аз също. Той не ни обърна внимание.
— Ела при нас, момче — каза господин Коркоран. — Вземи си една биричка.