Читать «Тайната история» онлайн - страница 248

— Той би искал да направим купон — отвръщаха те начумерено, което разбира се не беше вярно, но пък в Студентската служба живееха под постоянен страх от Франк и Джъд.

Бащите им бяха пожизнени членове на управителния съвет на колежа — бащата на Франк бе дарил пари за нова библиотека, а този на Джъд бе построил нова за физическия факултет, говореше се, че на практика двамата не можеха да бъдат изключени, а порицание от декана по учебната част нямаше да ги спре да сторят онова, което са си наумили. Тъй че „Напиването с бира“ се проведе, беше точно толкова безвкусно и несъстоятелно, колкото можеше да се очаква, но аз изпреварвам събитията.

Като цяло колежът Хампдън бе винаги странно предразположен към истерия. Дали от изолация, нездраво любопитство или просто от отегчение, но хората там бяха далеч по-лековерни и склонни да се въодушевяват, отколкото обикновено се смята за приемливо образованите. Тази херметическа и натегната атмосфера превръщаше колежа в тъмно петриево стъкло, бъкащо от мелодраматичност и неестественост. Спомням си един случай, когато всички бяха обзети от сляп животински ужас, предизвикан от това, че някой от града на шега пусна сирените на гражданската защита. Тогава някой каза, че е ядрено нападение. Всички телевизионни и радиовръзки, които никога не бяха свестни в планината, бяха особено лоши през онази нощ. От последвалата паника телефонната централа даде на късо и хвърли колежа в неконтролируем и почти невъобразим ужас. Автомобилите се блъскаха на паркинга. Хората пищяха, ридаеха, раздаваха собствеността си и се тълпяха на малки групички за успокоение и топлина. Няколко хипита се барикадираха в сградата на биологичния факултет, в единственото бомбоубежище и отказваха да пуснат всеки, който не знаеше текста на „Захарна магнолия“164. Образуваха се фракции и от хаоса се родиха водачи. В крайна сметка светът не бе унищожен, но хората си прекараха добре и години след това с наслада разказваха историята.

Изразяването на мъката по Бъни далеч не бе толкова драматично явление, но по много неща подобно — едно утвърждаване на общността, едно ясно формулирано изражение на почит и боязън. Девизът на Хампдън е „Учи се от делата“. Хората се наслаждаваха на усещането за неуязвимост и здраве, като ходеха на рап изпълнения на живо и концерти с флейта на открито, или се възползваха от извинението, да сравняват официално кошмари или нервни кризи. В известен смисъл това си бе чисто театралничене, но в Хампдън, където творческото изразяване се ценеше над всичко, театралниченето бе само по себе си вид работа. Хората приемаха мъката си сериозно както дечицата, понякога си играят доста мрачно и без никакво удоволствие в измислени офиси и магазини.